Владетелят на ада

Абел Стенър, бившето ченге от Чикаго, който бе станал довереник, приятел и партньор на Мартин Вейл, беше един от най-интуитивните детективи, които Вейл бе познавал. През десетте години, докато Вейл беше адвокат, двамата се бяха сблъсквали много пъти в съда. Всеки от двамата уважаваше таланта на другия.

Най-знаменитият им сблъсък бе станал, когато Вейл успешно бе защитил Аарон Стемплър за накълцването на католическия архиепископ на основанието за невменяемост, доказвайки, че подзащитният му страда от раздвояване на личността и не е отговорен за действията си. След приключването на процеса обаче Вейл бе разбрал, че Стемплър е изиграл всички, включително и него.

Впоследствие Вейл бе станал главен прокурор на Чикаго и изведнъж бе открил в лицето на Стенър силен съюзник. Когато Вейл бе събрал Дивата банда, Стенър бе станал техният учител. Любимият му ученик беше Дърмот Флахърти - хулиганът, решил да стане адвокат.

Флахърти бе научил уроците си добре. Стенър подхождаше към всяко престъпление студено и пресметливо, като често часове наред изучаваше мястото на престъплението, опитвайки се да погледне през очите на престъпника. И тъкмо това беше методът, който Флахърти използва при изследването на трите едновременни банкови обира в Монтана. Банковите служители го гледаха любопитно, докато седеше спокойно и наблюдаваше всеки аспект на работата им. Той беше любезен с тях, но не задаваше никакви въпроси. Просто седеше и гледаше.

Докато Бен Майер следваше теорията си, че малката щатска верига от банки пере незаконно придобитите средства на Светилището, Флахърти се интересуваше повече от факта, че никой не е видял грабителите да излизат.

В събота сутринта след трагедията в Бад Рапидс и нападението на Туни срещу вилата на Вейл, притиснати от нуждата на Вейл да търси обвинителен акт срещу милицията, Майер и Флахърти се върнаха в банката в Пийк- вю, този път с Джим Хайнс. Бяха решени да открият човека, отговорен за перачния механизъм. Докато Хайнс и Майер изучаваха регистрациите в банковия компютър, Флахърти зае обичайната си позиция пред затворената банка и продължи да я изучава. Беше съсредоточен и търпелив, също като своя учител.

Майер беше убеден, че парите, придобити чрез обири и незаконни сделки с оръжия, наистина са обработвани пирамидално, но му се налагаше да изследва всички банкови депозити, трансфери и разплащания, за да открие как точно е извършено всичко.

Хайнс, бившият хакер и сегашен компютърен експерт на ФБР, беше дошъл с тях, за да им помогне. Разрешенията за обиск, които бе осигурил Вейл, им позволяваха да разучат специфичните регистри на няколко от прин- ципалите на Светилището, но не им даваха достъп до всички банкови транзакции. Без този достъп Майер беше с вързани ръце. Беше сигурен, че има специална програма, която да разхвърля големи депозити в брой върху няколко сметки, като по този начин ги укрива от очите на Службата по контрола върху данъците и приходите, но не можеше да го докаже.

Докато Флахърти работеше върху аспекта на обира, Майер успя да уговори Хайнс да проникнат в най-добре охраняваните данни. След като събираха информацията по незаконен начин, тя не можеше да се използва в съда, но както бе посочил Флахърти: „Пипнем ли за врата копелето, което ръководи това пране, той ще ни изпее цялата история в съда.“

И Флахърти, и Майер бяха сигурни, че „звеното“, което можеше да свърже всички аспекти на делото по РИКО в едно, се намира някъде във веригата от банки.

Две имена непрекъснато изскачаха при проверките. Едното беше на Луис Грейнджър. Другото - на Дуайт Улф.

Хайнс беше изградил база данни и за двамата.

- Грейнджър ми изглежда тъкмо човекът, който ни е нужен - каза той.

- Свързан ли е със Светилището? - попита Майер.

- Не. Той е умерен републиканец. Не изразява никакви радикални политически идеи, не принадлежи към някакви радикални групи. Той е ктитор в Презвитерианската църква в Хелена и директор на Националната асоциация за радиоразпръсквателни компании. В действителност корпорация „Роки Маунтънс Комюникейшънс“ е главният инвеститор във веригата от банки. Грейнджър не фигурира в никой от банковите съвети на директорите, води се управител на ключовата радиостанция в Хелена, но... но е най-големият акционер в компанията.

- Колко процента държи?

- Петдесет и един.

- А какво е капиталовложението на компанията в банковата верига?

- Четиридесет и девет.

- Значи всичко, от което има нужда, е подставено лице с два пункта в банковата верига, и може да контролира и двете компании - заключи Майер.

- Точно така. Той е също така човекът, който е пуснал брат Авраам в ефира и е разпространил радиошоуто му по другите радиостанции. А можеш ли да предположиш кое е това подставено лице? Можеш ли да предположиш кой притежава двата процента от акциите на банката?

Хайнс затрака клавишите на компютъра си, отвори следващия файл и каза:

- Дуайт Улф, главен счетоводител на веригата банки, препоръчан за този пост от Луис Грейнджър.