Владетелят на ада

Той се изправи, приближи се до картата и я заразглежда. После попита:

- Колко бързо можеш да се придвижиш, Джеси?

- За нула време можем да откараме необходимите части и екипировка на междинната база Травис. Стю е наредил на бойните части положение пълна бойна готовност. Ще затворим гражданското летище в Мисула, ще докараме бойните части със С-140 и ще откараме и хеликоптерите. Оттам до целта има само петнадесет минути.

Той погледна часовника си. Беше 7 и 51.

- Там сега е 5:51. Можем да закараме частите в Мисула до четири следобед монтанско време. Ще започнем десанта с падайето на здрача. Времето е добро и няма луна. Ще го наречем операция „Сияйна броня“.

- Задействайте ги веднага и ги откарайте до междинната база за съсредоточаваш: на десанта каза Пенингтън. - Просто за всеки случай.

36.

Уинстън, Монтана, събота,3часът и 47 минути следобед,

монтанско стандартно време

Имението се намираше близо до градчето Уинстън, на двадесет мили източно от Хелена. Двуетажната сграда беше издигната върху едно хълмче над езерото Каньон Фери в подножието на планините Биг Белт. Беше оградено с висока тухлена стена. На входа имаше метална врата с две видеокамери.

- Предполагам, че не ни очакват - каза Шана Парвър.

- Надявам се - каза Вейл. - Обожавам изненадите.

- Искаш да кажеш, когато започнат да се потят и адамовата им ябълка почва да подскача.

- Точно.

- И когато си нямат и представа за кое престъпление си ги настъпил?

- Аха.

Вейл спря пред вратата и един мрачен здравеняк в камуфлажен костюм се приближи до колата. Вейл му показа документа си за самоличност.

- Казвам се Вейл, заместник генерален прокурор на САЩ. Това е моята служителка Шана Парвър. На задната седалка е Сам Файърстоун, съдия-изпълнител от САЩ, а в колата зад нас се намират четирима агенти на ФБР. Отворете, моля.

Мрачният здравеняк ги огледа и каза:

- Ще позвъня в къщата.

Вейл му подаде заповедта за обиск, която Майер бе успял да издейства само преди час.

- Не е необходимо. Просто отвори вратата, приятел. Не ни карай да трошим бравите с изстрели - не съм любител на историите в стил Дивия запад.

Пазачът подъвка за момент долната си устна, после задейства бравата дистанционно.

- Благодаря - каза Вейл.

Минаха през вратата и поеха по алеята към къщата, следвани от колата на ФБР.

- Веднага ли ще го арестувате? - попита Херълд Елин- гтън, шефът на екипа на ФБР, когато спряха.

- Надявам се първо да си поприказваме малко. Вие заемете позиции.

Елингтън свали от колана си чифт белезници и каза:

-      Ще ви потрябват. Това е стандартна оперативна процедура.

- Благодаря - каза Вейл. - Сам ще има честта да го направи. - И тръгна към вратата, последван от Парвър и Файърстоун.

- Само ме слушайте - каза Вейл. - Някои неща ще ги импровизирам на момента, така че не се стряскайте, не се чудете.

- Никога не се стряскаме - каза Парвър.

Натиснаха звънеца и друг здравеняк в защитен костюм отвори вратата.

- Господин Грейнджър, моля? - каза Вейл.

- За кого да доложа?

Вейл му показа удостоверението си за самоличност.

- Мартин Вейл, заместник генерален прокурор на

- Ще видя дали е тук.

- Просто ни отведи при него, иначе ще го открием сами - каза Файърстоун.

Влязоха във фоайето, изтиквайки здравеняка от пътя си.

Грейнджър бе във всекидневната. Беше висок и червендалест, с оредяваща кестенява коса и корем, който вече започваше да свидетелства за хубавия живот на собственика си. На млади години сигурно беше бил хубавец, но лекият живот бе изгладил чертите му и бе прогонил блясъка от очите му.       Носеше джинси, карирана вълнена риза и каубойски ботуши.

- Господин Грейнджър? - попита Шана Парвър.

- Да, какво обичате?

- Луис Грейнджър, аз съм Мартин Вейл, от кабинета на генералния прокурор на САЩ - каза Вейл, прекосявайки стаята. - Това са Шана Парвър, обвинител от кабинета ни, и съдия-изпълнителят Файърстоун.

Грейнджър погледна удостоверението му за самоличност и се усмихна.

- Значи така изглеждали тия неща. Какво ще кажете за едно питие? - И без да дочака отговор, отиде до бара в ъгъла, наля си два пръста „Уайлд Търки“, пусна една бучка лед и го разбърка с пръст, който след тона облиза.

- Не, благодаря отвърна Вейл.

- И така, за какво става дума? Да не би Федералната комисия по комуникациите нещо да ми е сърдита?

- Това си е грижа на Комисията - отговори Вейл, докато Грейнджър ги въвеждаше в кабинета си, който гледаше към езерото и планините. Под широките прозорци се виждаше басейн. Грейнджър седна зад махагоновото си бюро и им махна да се разполагат по столовете.

- Сигурно е особено приятно да пътувате с такава прекрасна млада дама като госпожица... как беше, Парлър?

- Парвър - каза Шана. — Шана Парвър.

- Що за име е това? - попита той с усмивка, граничеща с подигравателно ухилване.

- Моето име - отвърна студено тя. - Вашето е Луис Грейнджър, нали?

- 0, мисля, че това вече го минахме - каза той и се изсмя.

- Добре... - каза тя и извади от чантата си един лист.

- Това е за вас.