Владетелят на ада

Армията бе заела един хангар на летището и бе изградила там полевия си щаб. Самото летище беше евакуирано, а полковник Стю Рембранд щеше да ръководи нападението от кулата за управление на полетите, преобразувана в команден пункт, като щеше да получава заповедите си от Джеси Джеймс, който се намираше в централния оперативен пункт в Белия дом заедно с президента. Майор Робърт Бариър щеше да създаде преден команден пункт в планината, а капитан Лари Кранц щеше да ръководи десанта на рейнджърите в бойната зона.

Хангарът беше пълен с най-опитните рейнджъри в армията, тренирани да се бият на всякакъв терен и при най-лоши условия. Те седяха на бетонния под, облегнали се на раниците си, с вече почернени лица.

Капитан Кранц стоеше пред една огромна карта на източната част на планината Джеймс и правеше разбор на задачата. Бойната зона беше ясно очертана. Напомняше на четириъгълник със страна по-малка от три мили в основата - всъщност това беше карта на седловината. Под седловината планината се спускаше стръмно надолу, а над нея гъсто обраслата площ се свиваше до една миля в снежния пояс на хиляда метра от върха. Северната и южната части на планината Джеймс бяха стръмни и голи, ничия земя, невъзможна за обитаване или защита.

Един ревящ поток прорязваше планината, оформяйки тесен коридор между бойната зона и южната част. Неравен път извеждаше до едно малко плато, може би с размерите на футбол но игрище. Дървен мост прескачаше ждрелото и свързваше платото със седловината. Откъм високата страна платото граничеше с високи скали, които му служеха като щит срещу стрелбата от самата бойна зона.

Майор Бариър трябваше да откара няколко части от рейнджърите до платото и да установи преден команден пункт. Планът беше бойната зона да се обстрелва с картечен и ракетен огън от хеликоптерите, после рейнджърите на Кранц да се спуснат под снежния пояс и да напредват надолу, за да изтикат частите на Енгстрьом. Отредите от рейнджърите откъм южната страна на потока щяха държат моста под контрол и по този начин бойните части на милицията щяха да се превърнат в живи мишени. Вкарани в капана, те нямаше да имат друг изход, освен да се предадат.

Хълма, събота, 4 часът и 33 минути следобед,

монтанско стандартно време

На двадесет мили от тях Енгстрьом събра офицерите и сержантите си в бункера за последни инструкции. До него, както във Виетнам и Кувейт, бяха Черния Боби, Дейв Мецингер, Карл Ренц и Рей Болинджър. Другият командир беше Джеймс Джоузеф Рейни, бивш ку-клукс-клановец, който се бе включил в армията на Светилището още от самото й възникване. В главната зала на командния пункт, врязан в сърцето на планината, се бяха събрали двадесетина мъже.

Бетонният бункер се намираше в самия център на бойната зона и се защитаваше от периметър, ограден с тел-бръснач и осеян с мини. Имаше голяма зала - главният комуникационен център, спални помещения за командващите офицери и малка радиозала със студио и спални помещения до него. В съседство с доста оскъдното пространство на комуникационния център в серия тунели бяха укрити сандъци с боеприпаси, автоматични оръжия, ракетомети и ракети.

Най-опасното оръжие бе приблизително един тон пластичен взрив С-4, съхраняван в пакети, свързани с жици и детонатори. Това беше „тайното оръжие“ на Енгстрьом.

Енгстрьом си имате свой собствен план за действие, ако бъдеше атакуван, макар и да но вярваше, че армията ще нападне планината. Според него армията и ФБР щяха да установят статична блокада и ла го чакат да се предаде. Но ако нападнеха, той беше по;ц вен да отбранява с всички средства онова, което бе станало известно като „Хълма“.

Пристигането на военните части промени всичко. Вече бе ясно, че нападението върху укрепената планина е въпрос само на време.

Предната нощ много от войниците му бяха дезертирали от планинската крепост. Бойните му части се бяха свили до шестстотин души - но те всички щяха да воюват до смърт.

Енгстрьом беше брилянтен стратег. Бе преценил, че нападението ще се осъществи от три посоки едновременно надолу по планината. Планът му за отбрана беше да обгради бункера с войниците си, които щяха да са под защитата на телта и мините. Те щяха да стрелят от бункера срещу нашествениците, като по този начин се предпазваха от стрелба по своите.

Беше наясно, че не ще успее да спечели тази битка. В сърцето си знаеше, че Апокалипсисът вече е съвсем близо. Раят вече беше само на една ръка разстояние. Той щеше да умре в полята на Парузия - мечтаната страна на Второто пришествие.

От дъното на залата Авраам следеше как Генерала напътства войниците си. В помещението си Авраам държеше две петнадесетгодишни момичета, които го „забавляваха“ от няколко дни. Авраам знаеше, че не може да напусне крепостта. Долу го чакаха ФБР, армията, СКТАОО. И Вейл. Сега беше удобният момент да отпрати момичетата от бункера. Но той реши да ги задържи. Защо да се лишава от тях?

- Нека всички, които сме събрани тук, да се помолим

- каза Генерала.

- Амин - отвърна един от присъстващите.