Владетелят на ада

Рейни, който бе обучавал ракетометните части, беше спокоен и хладнокръвен. Беше нисък мъж с квадратно телосложение, огромни мустаци и късо подстригана коса. Следеше екрана на инфрачервения радар с отпуснати ръце, в очакване на решението на Енгстрьом.

- Генерале?

Енгстрьом се обърна към ТПрак.

- Какво мислиш, Боби?

Шрак знаеше отлично какви ще бъдат последиците, но също така разбираше и проблема.

- Или ги сваляме и по този начин защитаваме ракетометчиците си, или можем спокойно да излизаме с вдигнати ръце - каза той. - Това е първата ни линия на отбрана.

- Можем да изстреляме един предупредителен изстрел под тях.

- Заеби ги тия - каза Рейни. - Или ги сваляме, или те ще ни прегазят, без дори да ни забележат.

Шрак ненавиждаше Рейни, но уважаваше мненията му.

- Успеем ли да отблъснем първата им атака, това ще събори Пенингтън - каза той. - Той едва ли ще поеме риска от големи загуби.

- Той не би придвижил бойни части тук, ако не е готов да заповяда атака - каза Енгстрьом и се обърна към Рейни. - Изстреляй един предупредителен изстрел и виж как ще отговорят.

- По дяволите — изруга Рейни, обърна се и тръгна към изхода на бункера.

Двама членове на милицията с ракетомети бяха заели позиция близо до входа на бункера. Рейни се взря в почернените силуети на двата хеликоптера „Найтхоук“ през инфрачервения си бинокъл.

- Дай ми това - каза той и взе ракетомета. - Генералът иска да си поиграе игрички с тия птички.

Прицели се ниско пад земята и стреля. Ракетата изсвистя и проряза мрака.

В хеликоптера пилотът зърна пламъка на изстрела, после видя огнената следа на ракетата да се стрелва под машината.

- Обстрелват ни с ракети! - изрева той в микрофона.

Под него, близо до седловината, един млад член на милицията видя ракетата да се стрелва над него и помисли, че атаката вече е започнала. Той изстреля няколко откоса от карабината си М-16 към хеликоптера. Няколко куршума рикошираха от бронираната машина.

- Обстрелват ни с ракети и наземен огън, сър - докладва пилотът.

В Белия дом Джеймс се обърна към президента и каза:

- Те започнаха.

Пенингтън го погледна и каза съвсем спокойно, с пълното съзнание за последствията от думите си:

- Кажи им да отвърнат на огъня и да започнат десанта.

Рембранд чу заповедите по радиото и ги препродаде на хеликоптера. Пилотът принеде носа на машината и картечниците забълиаха огън към хълма. Куршумите се врязваха в каменистата земя и разкъсаха гърдите на единия от бойците.

- Кучи син! - изрева Рейни и сграбчи друга ракета. - Този път няма да има предупредителни изстрели. Ей сега ще видя как ще падне една от тия любими играчки на шибания президент на стойност седемдесет и два милиона долара!

Той се прицели и стреля. Ракетата „Стингър“ се стрелна в нощното небе и се вряза в хеликоптера.

- Улучиха ме — изрева пилотът и миг по-късно резервоарите избухнаха. Разкъсаният хеликоптер се преобърна и рухна на склона.

От бункера Енгстрьом и Шрак проследиха всичко. Енгстрьом беше по-студен и от лед. Той вдигна едно дистанционно управление и го натисна. Мостът, свързващ платото със зоната на бойните действия, беше разкъсан на парчета от два заряда С-4. Останките се сгромолясаха в ревящия поток.

- Генерале - каза Шрак, - току-що им обявихме война.

На сто мили от тях Мартин Вейл и Сам се връщаха в Мисула с малкия самолет на Файърстоун. Вейл бе оставил Парвър, Майер и Флахърти в Хелена да продължа ват с разпита на Грейнджър и Улф. С техните показания и тези на Гондорф той вече имаше достатъчно основания да иска обвинителни актове срещу Енгстрьом и хората му. Това щеше да е началото на края на Светилището на Бога. Вейл изпитваше голямо желание да го съобщи лично на Хардистан и после да се обади на Мардж Кастен. Нито той, нито Файърстоун имаха представа какво става в Мисула. Не слушаха радио, а Пенингтън не ги бе информирал за бойната тревога.

38.

Планината Джеймс, събота,7 часът и 9 минути вечерта,

монтанско стандартно време

Първата вълна на десанта беше истинска катастрофа.

Два „Спектъра“ се плъзнаха над южната страна на планината и зависнаха над снежния пояс. Борейки се с ураганните ветрове, които брулеха върха на планината, те откриха огън с 25-милиметрови картечници „Гатлинг“ и 40-милиметрови оръдия „Бофорс“, разчиствайки пътя за големите хеликоптери „Павелов“. Под тях чакаха половин дузина членове на милицията, въоръжени с ракети „Стингьр“ и 72-Е. Хеликоптерите обсипаха гората под снежния пояс с ракетен и картечен огън. Зад тях, пърхайки над билото на южната страна, изчакваха транспортните хеликоптери „Павелов“, които щяха да спуснат първия контингент рейнджъри.

Ракети, 30-милиметрови противопехотни снаряди и картечен огън пронизваха гората. Рейни насочваше ракетометчиците, крещейки заповеди в микрофона на радиошлема си. Зад него спомагателното подразделение на Мецингер беше готово да влезе в бой с рейнджърите след спускането им в планината.

-      Не се занимавайте с щурмовите хеликоптери! - изрева Рейни. - Сваляйте големите, транспортните машини.