Владетелят на ада

Ракети се стрелнаха в нощта, някои пропуснаха целта си, други заседнаха в роторите, трети се забиха във фюзелажите или резервоарите. Първите два транспортни хеликоптера „Павелов“ рухнаха в пламъци. Деветдесет рейнджъри и екипажите на двете машини загинаха в един миг. „Спектрите“ обаче продължаваха да сеят смърт по земята. Ракетен, оръдеен и картечен огън кълцаше гората под снежния пояс. Дърветата оставаха без клони, земята изригваше от попаденията на смъртоносните снаряди.

Рейни с отчаяние гледаше как ракетните снайперисти около него загиват. Сграбчи един „Стингър“, закрепи го на ракетомета и стреля в един от щурмовите хеликоптери. Машината се килна и рухна върху каменистата земя. Въртящите се ротори се врязаха в зоната на бойните действия, кълцайки хората като моркови. Пожар озари цялото бойно поле.

Рейни извика подкрепления от подразделението на Мецингер. Те се втурнаха, сграбчиха ракетометите от изстиващите ръце на мъртвите си другари и отчаяно се опитаха да отблъснат атаката.       Вторият Спектърр също бе улучен и рухна върху бойното поле.

Рейни се намираше точно под него. Той се извърна и хукна да бяга в момента, когато машината се вряза в земята, вдигайки ураганен облак пръст и сняг. Подобно на горящ, изгубил контрол булдозер тя го последва към гората като някакво сатанинско изчадие от разкъсан метал и огън и го настигна преди той да успее да се измъкне от пътя й. В следващия момент останките от машината експлодираха и околните дървета избухнаха в пламъци.

В зловещите отблясъци на пожарите големите хеликоптери „Павелов“ с грохот прелитаха над планината и се стрелваха над останките от предните машини. Въжета провиснаха от люковете на машините и рейнджърите се плъзнаха надолу по тях, търсейки прикритие сред дърветата.

- Говори Мецингер - каза майорът с невероятно спокоен глас. - Транспортните хеликоптери пробиха и направиха десант. След тях идват още.

- Кажи на Рейни да докара още ракетометчици - заповяда Шрак.

- Рейни е убит. Събрал съм всичките си хора и правим каквото можем, но се нуждая от подкрепления.

- Северната и южната част на периметъра са пробити. Не мога да отделя и един човек.

В ужасяващата първа вълна на сблъсъка Чип Мецингер се отдели от баща си. Той дочу грохот като от гръмотевица над главата си и вдигна поглед. Зловещият силует на огромната двумоторна машина „Павелов“ прелетя точно над него. Страхът го прониза като електрически ток. Той вдигна карабината си и стреля по силуета; прикладът го удряше по рамото, докато изпразни пълнителя в черния мастодонт, ревящ над него. Вихърът, породен от големите витла, вдигна облак прах и сняг и за момент го заслепи. Когато успя да отвори очи, Чип зърна половин дузина силуети да се спускат към него и застина от страх. Празната му карабина беше безполезна. Момчето дочу смъртоносния грохот от няколко дула едновременно и куршумите се врязаха в тялото му и го отхвърлиха на два метра назад.

Летище „Мисула“, 7 часът и 29 минути вечерта,

монтанско стандартно време

Летището гъмжеше от движение. Вейл и Файърстоун зърнаха под себе си два транспортни самолета С-130 да рулират върху бетона. Хеликоптери „Спектър“, „Пенетрейтър“ и огромните двумоторни транспортни „Павелов“ излитаха един след друг в мрака.

- Господи, те са докарали „Спектър“ и „Пенетрейтър“! - ахна Файърстоун. - И „Павелов“!

- Изобщо нямам представа кое кое е - каза Вейл.

-      Това са щурмови машини и транспортни хеликоптери. „Спектър“ е един от най-смъртоносните хеликоптери. Струва седемдесет и два милиона долара парчето.

Файърстоун радира на кулата за инструкции за кацане.

- Съжалявам - беше отговорът, - летището е затворено за граждански полети. Мога да ви пренасоча към...

- Обажда се заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл. С мен е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун - прекъсна го грубо Вейл. — Аз отговарям за тази операция.

- Сър, операцията се ръководи от генерал Джеймс. Командир на бойната част е полковник Рембранд, но е много зает в момента.

- Пет пари не давам колко е зает - изръмжа Вейл. - Искам инструкции за кацане.

Последваха няколко секунди тишина.

- Добре - обади се най-после гласът. - Ако запазите височината си и се включите по кръга югоизточно от летището, ще ви дадем разрешение за кацане веднага щом полосата се освободи.

- Разбрано - отвърна Файърстоун, направи завой и се насочи на юг от летището.

- Те атакуват с пълна сила - каза той.

- Какво е станало, но дяволите? - попита Вейл, без да очаква отговор.

- Предполагам, че на Човека му е писнало - отвърна лаконично Файърстоун.

- Писнало му? Писнало му! Той е президент, за Бога, не може да му писва.

- Можеш да му го кажеш, ако искаш - каза Файърстоун. - Що се отнася до мен, той е шефът и може да постъпи както реши за добре.

- Сам, там се води война!

На югозапад небето беше осветено като на Четвърти юли.

- Като съдя по това, което виждам на летището, не мисля, че ще продължи дълго.

Летището, събота, 8 часът и 44 минути вечерта,