Владетелят на ада

- Ха, сякаш нямаше да разберат - възкликна с отвращение Шрак.

- Не и от вашата гледна точка. Сега го знаят.

- Достатъчно - каза Енгстрьом. - Имат ли топли дрехи?

-      Да.

- Е, тогава побързайте.

Стемплър се върна в спалното си помещение и каза на момичетата:

- Ще ви пуснат да си отидете.

- А ти идваш ли с нас? - попита едното момиче.

- Не тази нощ. По-късно.

Едното от момичетата се изправи и облече дебелото си яке. Вълнената й пола стигаше до глезените. Тя придърпа шапката над очите си и заяви:

- Тръгвам. Ти както искаш, Реба. Ще те изчакам отвън. - И излезе.

В командната зала Енгстрьом разговаряше със сержант Уилямс.

- Сержант, в бункера има две девойки.Те не са войници. Ще ги пуснете ли да минат?

Уилямс беше изненадан от новината. Жени? В бункера? Явно Генерала беше доста по-похотлив, отколкото си го беше мислил.

- Да, сър, ще изпратя човек да ги чака отдясно на вратата.

- Много сте любезен, сержант.

- Аз самият имам две дъщери - отвърна Уилямс.

В стаичката Стемплър протегна ръка към второто момиче.

- Ела да те целуна, Реба - каза той. Тя го приближи и той я прегърна. - Винаги си била любимката ми.

Целуна я по шията, пристъпи зад нея и като обви с ръка врата й, рязко изви главата й. Тя падна без звук. Той я захвърли на леглото и бързо й свали роклята. Облече я, после сложи и якето и придърпа вълнената шапка върху челото и очите си. Излезе от стаята, затвори вратата и като се приведе, тръгна през командния център към другото момиче.

Енгстрьом и Шрак гледаха картите и не обърнаха внимание на Стемплър и момичето, които закрачиха по дългия тунел и отключиха двойните стоманени врати.

Един рейнджър ги чакаше, както беше уговорено, и ги съпроводи настрани от бункера към дърветата. Навсякъде в мрака се разнасяха откосите от непрестанното сражение.

- Ще ви отведа до южната страна - каза рейнджърът.

- Ще ви качим още на следващия хеликоптер.

Докато минаваха през гьмната горичка, Стемплър измъкна нож и застана толкова близо до рейнджъра, че онзи долови горещия му дъх по врата си. Стемплър мигновено дръпна главата му назад и преряза гърлото му. Мъжът изхърка и падна мъртъв в краката му. Момичето се извърна ужасено. Той замахна и я прониза право в сърцето. После захвърли якето и бързо смъкна роклята през главата си. Свали бронираната жилетка на рейнджъра и куртката му и ги навлече. После начерни лицето си с пръст, сложи си шапката на войника, взе оръжието му и забърза нагоре по хълма.

Сержант Уилямс застана върху една ивица неопожарена земя и проговори в микрофона:

- Господин генерал, възхищавам се от куража ви, но вашата кауза е загубена. Предайте се преди да са загинали още хора. Нека двамата видим изгрева на слънцето заедно.

- Доблестни думи, сержант. Откъде сте?

- Чарлстън, Южна Каролина, сър. Баща ми е воювал във Втората световна война. Той беше първият чернокож, който се кандидатира за Конгреса в Южна Каролина. Загуби, но поне имаше привилегията да се кандидатира.

- Не го ли знаеше предварително? - изхили се подигравателно Шрак и поклати глава.

- Искаш ли да се предадеш, Боби?

- За какво да се предавам, по дяволите? За да излежавам доживотна присъда в Гроба или да свърша на някоя маса с игла в ръката?

Генералът отвори черния метален капак, под който се криеше червеният бутон. Той беше свързан с детонационни кабели към близкия склад на С-4.

- Добра работа свършихме, Боби, като се има предвид, че изпратиха цялата армия на Щатите срещу нас - каза Енгстрьом и се усмихна.

Високо над тях Стемплър се добра до снежния пояс и тръгна на юг, към тесния коридор, който водеше надолу към платото. С малко повече късмет можеше да се добере дотам и дори може би да открие Морди и да се измъкнат от този ад.

- Сержант Уилямс? полита Енгстрьом.

- Да, сър?

- Познавате ли Библията?

- Всяка вечер чета по стих, сър.

- Това е от Откровението на Йоана. „Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се! И бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. И всички острови изчезнаха, и планините вече се не видяха.“

И натисна бутона.

Половин тон експлозив С-4 избухна едновременно, взривявайки ракетите, снарядите, боеприпасите, горивото: цялата контрабанда, която Светилището бе събирало и бе укривало в планината от години.

Планината изригна като вулкан. Първо изригна ураган от бетон, пръст и пушек.

Земята потрепера като при земетресение.

После дойде редът на огненото кълбо. То беше с размера на два жилищни квартала, нажежено от фурната на смъртта, избуя в небето и прогони нощта като сияйно слънце. Прогърмя по цялата планина и създаде вакуум, който всмука всичко в себе си. Боровете бяха изскубнати с корените, издухани в небето, за да се превърнат след секунди в пепел. Хората изчезваха без следа в този всеунищожаващ огън. Снегът се превърна във вода, кипна и стана на пара. Земята под ужасяващото кълбо от огън беше превърната в сгурия.