Владетелят на ада

- Да не си мислиш, че ние — офисът на щатския генерален прокурор, сме си съчинили цялата история? Че разполагаме само с предположения? 0, хайде, знаеш много добре колко близо сме до всичките ви далавери. Но така или иначе, не това е главната причина сега да вечеряме заедно.

- Защо вечеряме заедно, господин Вейл?

- Марти.

- Мисля, че е по-добре да си останем на „вие“.

- Добре. Искам да си поговорим за бъдещето ви.

- Бъдещето си ми е наред. Имам си хубава работа, до пенсия...

- Това ли ви казва „Лейксайд“? Това е мястото, където сте отишли да работите след като сте напуснали окръга, нали?

- Точно така, в отдела за недвижими имущества.

- И ще си останете там до пенсия.

- Точно така.

- Те явно имат изключително високо мнение за ръководните ви способности и умения.

- Предполагам.

- Колко време работихте за щата?

- Осемнадесет години.

- И с каква годишна заплата напуснахте?

- Деветдесет и две хиляди долара и петстотин. Защо?

- А в „Лейксайд“ ви дават сто двайсет и пет хиляди, нали така?

- Е?

Вейл размаха ръце.

- Само попитах. Трябва наистина да сте много добър професионалист.

Вечерята пристигна и сервитьорът се затрудни здравата, докато отвори бутилката. Корковата тапа се разтроиш, от бутилката избликна гейзер и заля реверите му. Вейл извъртя очи.

      Херман неодобрително приведе глава.

„Добър подход“ - помисли си Вейл.

- Та да се върнем на думата си - продължи Вейл. - Значи сто двайсет и пет бона на година. Според мен това е доста височка заплата за човек, който допуска грешки при управлението на фондове, губи регистри...

- Това го твърдите вие - прекъсна го гневно Крамър.

- Съжалявам. За човек, за когото се говори, че е направил всички тези неща.

- Може би все пак трябва да извикам господин Джармън.

- Работата на господин Джармън е да ви накара да се отпуснете, Херман - каза Вейл и започна да се храни. - Работата на господин Джармън е да се увери, че се придържате към историята, която те са съчинили. Работата на господин Джармън е да защитава клиентите си. Аз съм сигурен, че той няма да ви каже, че ви очаква обвинение в лъжесвидетелство и възможно съучастничество в убийство, след като този процес приключи.

Херман беше на косъм да избълва всичко погълнато.

- Убийство?! Какво имате предвид?

- Ще стигнем и дотам. Имам няколко въпроса във връзка с някои от вашите отговори при даването на показания под клетва с госпожа Парвър.

- Не, не! Какво беше това за убийството, какво искате да кажете?

- Спомняте ли си Джими Доктора?

Крамър пребледня.

- Доктора?

- Да, Доктора. Истинското му име е Джими Фокс.

- Аз не...

- Излежава доживотна присъда в Джолиет за убийството на един мъж на име Морган.

- Боб Морган.

- Точно така. Сега спомнихте ли си го?

- Познавах Боб Морган.

- Имам предвид Джими Фокс. Спомняте си Джими Фокс, нали?

Над веждите на Крамър избиха ситни капчици пот. Вилицата му с парче агнешко замря във въздуха.

- Нисичък, малко мършав. Поне е такъв сега. Сигурно и на вас пет години в Джолиет ще ви се отразят по същия начин.

- Не си спомням...

- Позволете ми поосвежа малко паметта ви. Вие сте пристигнали в едно малко градче, Талман. В един мотел

- „Баварската странноприемница“. Десет часа. Стая... аа, 111, на първия етаж. Стаята има врата към съседната 112. Почуквате на вратата, Джими Доктора отваря, удостоверява самоличността си с шофьорската си книжка и вие му предавате пратката. Сега вече спомняте ли си?

- Мисля, че той има предвид някой друг.

- Според компютъра на хотела вие сте се регистрирали със собственото си име. Херман А. Крамър. Платили сте с личната си кредитна карта.

Устата на Крамър пресъхна. Той излочи чашата си с вода, след което си допи с вино.

- Това... не ми говори нищо.

- Също както при подписването на договора с окръга - не сте прочели написаното със ситен шрифт. Нали си спомняте - от вашите показания под клетва?

Крамър облиза устни.

- Да. Имаше нещо такова. Това беше доста отдавна. Преди четири или пет месеца. Но така си беше, пропуск от моя страна. Нека ви обясня, господин Вейл...

- Какъв беше договорът ви с окръг Гранд?

- Първо беше за три години, подновен за седем, после шест. - И в него се твърдеше, че вие сте напълно запознат с всички закони на щата, свързани с изпълнението на служебните ви задължения, нали?

- Вижте, това вече го изяснихме. Че не съм прочел договора преди да го подпиша и така нататък. Това вече го изясних.

- И сега вече законът ви е напълно ясен?

- 0, да, сега вече ми е ясен.

- Ами тогава защо не ми го разясните и на мен?

- Ами, той определя... че не може да вземаш пари от един правителствен фонд и да ги слагаш в друг. Искам да кажа, че не може тези пари да се прехвърлят насам-натам, както ти скимне.

- И така, ти имаш разрешение от правителството да изразходваш средства за образователни цели и не можеш да сложиш тия пари в, да кажем, фонд за нужди от общ характер, нали така? Или където и да било другаде освен за целта, за която са предназначени, нали?

- Да. Вече изясних всичко това.

- Не съвсем, Херман. Виждаш ли, това е един от пунктовете, където си имаме проблеми. По-рано си твърдял, че не разбираш това правило.

- Сега вече ми е ясно.