Владетелят на ада

- Господи, ти никога няма да се промениш. - Шонеси се приведе напред и смени тактиката. Дори се насили да се усмихне.

- Виж, момчето ми, да предположим, че ти кажа, че съм упълномощен да направя сериозно предложение за примирие. Да спестим на данъкоплатците допълнителни разходи и да те освободим да си гледаш другите работи.

- Тук става дума за цял куп много сериозни престъпления. Хора ще влязат в затвора, Рой. Аз бих те посъветвал да се държиш настрани от някои лица. Мръсотията полепва, нали знаеш.

- Том Лейси е съветник в икономическия екип на президента, за Бога! А Харолд Гросман е почетен председател на Националната асоциация за борба с рака.

- Искаш ли да направим един облог, Шонеси? Още преди процесът да приключи, президентът ще приеме оставката на Лейси, която вече е написана и подписана - остава само да й сложат датата. Хората от Раковата асоциация пък по всяка вероятност ще прекъснат договора си с Гросман.

- Винаги си бил оптимист. Наистина си мислеше, че Стемплър има раздвоена самоличност. И се хвана на въдицата му, нали?

Вейл се усмихна и поклати глава.

- Все забравям, че си майстор на дребното заяждане.

- Е, какво пък, по дяволите. Той прецака съдията, прокурора, всички. Което ми напомня за едно друго нещо. Как е госпожица Венъбъл? Планирате ли да се ожените?

- Не ставало дума за това, сенаторе.

- Питам се какво ли е да лягаш при жена, която прави по два милиона на година, докато ти все още продължаваш да цоцаш държавната цица?

Вейл не се поддаде на провокацията.

- Все забравям и че нямаш никаква класа.

Престорената веселост на Шонеси изчезна в миг. Очите му блеснаха от гняв.

- Тук съм само защото полагам усилия да разреша една много гадна ситуация. Никой не иска да затворят заводите и никой не иска да ходи в затвора. Казах ти, че получих оферта. Искаш ли да я чуеш?

-      Обзалагам се, че си изповръщал и червата, когато си разбрал, че съдия ще е Патриша Робъртс. А не някой от онези дърти мръсници, които ти се разписват на ведомостта от деня, в който са се научили да пишат. Една почтена, корава дама, която не можеш да докоснеш и с малкия си пръст.

- Попитах те, искаш ли да чуеш офертата?

- Ти ми правиш оферта, защото не можеш да се справиш със съдията, не можеш да купиш прокурора и не можеш да се добереш до свидетелите. Нямаш абсолютно нищо, за което да се хванеш, Рой. Как ли се чувства човек в твоето положение?

- Искаш ли да чуеш шибаната оферта, или не?

- Ти, изглежда, изобщо не слушаш какво ти говоря. Тук изобщо не става дума за пари. Искам всички да научат до каква степен е способна една страна да се корумпира и как става това. Изпращаме съобщение на всички, които имат уши да слушат. Ако някой от управляващите щата отиде на топло и бъдат присъдени ясни глоби, така че хората на щата да си получат нещичко обратно, това няма да е малко.

- Ще се върна и ще им предам, че си имаме един тъп задник за прокурор и че той плаче да се озове на първите страници на вестниците. Работата ще се раздуха здравата при обжалване - ако се наложи да обжалваме, което не е много вероятно.

- А аз си мислех, че действаме съвместно в интереса на обществото. Сега слушай внимателно какво ще ти кажа да предадеш на аверчетата си. Върни се и им кажи, че сделка няма да има - освен ако не са съгласни да направят пълни самопризнания и да се оставят на милостта на съда.

Веселото настроение на Шонеси се завърна.

- И какъв ще ни е процентът от цялата тая работа?

- Никакво излагане пред публиката освен самите признания, и никакъв продължителен процес, при който ще бъдат на устата на всички масмедии най-малко два месеца.

- Ще изгубиш, Марти. Ще ти го начукат и ще те оставят да се мумифицираш точно както онзи път... кога беше, преди двайсет години? Точно за това става дума, нали? Стига с тая ирландска гордост. Пресата от цялата страна се е събрала тук. Топките ти ще се свият като грахови шушулки, когато се изправиш пред тях.

Вейл повдигна рамене и се засмя.

-      Може вече и да са се свили. - Отиде до вратата, спря и се обърна към политикана. - Опичай си акъла, Шонеси. Дръж се по-далеч от тия играчи. Гледай какво правят президентът и хората от Раковата фондация и си имай едно наум. Съветът ми е безплатен.

- И аз ще ти дам един. В този щат с теб е свършено. Никога вече няма да заемеш обществена длъжност и всеки съдия в щата ще те изритва в топките всеки път, когато припариш до съда. По-добре кажи на майка си да не изтърва работата си на час.

- О, тя ще изпита истинско облекчение, когато й предам съвета ти, Рой. До скоро виждане в съда.

„Кок д’Ор“ беше най-добрият ресторант в града - отлична френска кухня и отличен главен готвач. Вейл отиде първо там, като се промъкна в закътаната малка зала през кухненските помещения. Трима от следователите му бяха в кухнята - двама с престилки на готвачи и един облечен като сервитьор, който кимна към вратата на служебното помещение.