Владетелят на ада

- Добре, като за начало, три огромни корпорации в заговор за подкупване на държавни служители и щатски следователи, отклоняване на пари от всички видове правителствени програми и използването им за техни собствени нужди, пране на пари през банки под техен контрол, прикриване на един от най-страшните случаи на замърсяване на околната среда в страната, корумпиране на местен вестник, тоест репортерите да лъжат читателите си, така че хората да не знаят какво става... От друга страна, може пък и нещо да му е вдигнало кръвното до небесата.

Сега беше ред на Азимур да се изсмее гръмогласно, придържайки салфетката пред устата си.

- Ирландец с гореща кръв, така ли?

Конърман се отпусна в стола си и я загледа.

- Какво знаеш за Вейл?

Тя повдигна рамене, после отвори куфарчето си, измъкна няколко списания и снопче защипани изрезки и ги изсипа на масата пред него.

- Време за изповед. Прочела съм всичко, което си писал за него.

Той разбърка нещата й с показалец и кимна.

- Поласкан съм. Значи знаеш всичко, което е известно и на мен.

- 0, хайде!

- Какво още мога да ти кажа?

- Бих искала да мога да проникна в душата му. Да разбера какво го кара да прави тия неща, какъв му е личният живот, защо живее по този начин? Имам предвид, че се изправя срещу две от най-големите акули, най- големите корпоративни адвокати в страната.

- Може би го прави именно заради това - ухили се Конърман.

- Значи не му пука от нищо, а?

- Да не се бъзикаш с мен? - Той поклати глава. - Ще ти кажа само едно. Когато утре Мартин Вейл влезе в залата на съда, той ще спечели, и то крупно, и в ума му няма дори и една въпросителна по този параграф.

- Значи добре го познаваш, така ли?

- Е, да кажем, че сме израснали заедно, в професионално отношение имам предвид.

- В какъв смисъл?

- Наблюдавал съм много от процесите му. От арогантен, дебелоок защитник той стана непреклонен обвинител и израсна до човек, който наистина вярва в консти- туционното право.

- Ха!

- По този параграф мога да те уверя, че не е загубил и минута от съня си заради тия корпоративни акули, както ги нарече. Вейл е един от най-добрите живи адвокати. И се обзалагам и на последния цент, който ще изкарам от тази история, че няма да изтръгнеш повече от три думи от устата му. Първата ще бъде „Здравейте“.

- Ти си направо влюбен в него, а?

-      Обожавам съвършенството.

Вейл вкара черния си седан в подземния хотелски гараж и паркира до служебния асансьор.       Полицейски редици държаха представителите на пресата настрани от гаража. Той се обади на рецепцията по клетъчния си телефон.

- Обажда се Мартин Вейл. На служебния асансьор съм. Благодаря.

Прибра антената на телефона, пъхна го в джоба си и когато вратите се отвориха, влезе в малката кабина.

- Някакви проблеми, Джери? - попита той цивилния детектив, който го чакаше вътре.

- Никакви. Двама смотаняци се вмъкнаха рано сутринта в хотела, но ги пипнахме за вратовете още преди да се доберат до фоайето.

- Добре си вършите работата, детектив Фенърман.

- Справям се добре за ченге от малко градче.

- Ако някой ден решиш да направиш кариера в големия град, обади ми се. Все още имам известно влияние в полицейското управление на Чикаго.

- Не, благодаря. Последното убийство тук беше преди четири години. А последната стрелба, с която се сблъскахме, беше на един тийнейджър, който си играел с едно от приятелчетата си.

- И аз бих останал тук, стига да можех - изкикоти се Вейл.

Той слезе на шестия етаж. Екипът беше заел повече от половината от горната част на хотела, коридорът беше преграден. Единственият начин да се добере човек до щаба на генералния прокурор на щата беше чрез охранявания асансьор.

Наоми Чанс, която буквално ръководеше операцията му, се усмихна при влизането му. Зад цея служителите трескаво подреждаха доказателства, събираха папки, подготвяйки всичко за следващия ден. Офисът на Вейл беше в един съседен апартамент.

- Здравей, шефе, добре ли пътува?

- Ако на разходката из затвора в Джолиет му казваш приятно прекарване, тогава съм изкарал приятно.

- Добре, беше ли поне успешно?

- Липсващото звено.

- Без майтап? Значи всичко е наред.

- Преди месец направих на Джими Фокс Доктора една оферта. Днес той реши, че условията й му допадат.

Наоми придоби загрижено изражение.

- Няма да сключиш споразумение с тоя боклук, нали?

-      Джими Фокс излежава присъда от десет до двадесет години за убийство втора степен. Вече е излежал пет, така че още две и ще кандидатства за пускане под гаранция. Пъхаме го в някой селски клуб като Стейтсвил и му гарантираме, че след две години ще е на свобода.

- На този убиец?

- Всичко, което върша, е, че го местя от Джолиет. Ако там се държи примерно, ще си излежи наказанието и ще излезе.

-      И какво сподели?

- Ще ти кажа, след като си взема душа. Искам да се отърва от тоя затворнически дъх, дето съм го попил. Нещо ново тук?

- Шонеси позвъни - произнесе тя нехайно.

- Майтапиш се.

- Той е на третия етаж - в президентските покои, разбира се. Обади се и поръча да си отскочел на чашка.

- Утре е процесът и той ме кани да отскоча на чашка?