Владетелят на ада

- Добре. Мога ли да ви направя компания за минутка?

- Моля.

Тя седна срещу него и се усмихна, хвърляйки поглед върху масичката. Той събра бележниците и листовете на купчина и захлупи бележника най-отгоре.

- Не беше необходимо да го правите заради мен - каза тя.

- Масичката не е моя частна собственост - захили се той момчешки. Беше слаб мъж със сивееща коса и младежко лице, което опровергаваше календарните му четиридесет и осем години. Беше облечен небрежно в омачкан поплинов костюм и бледосиня риза с широко отворена яка.

- Как е храната? - попита тя, разтваряйки менюто. - Умирам от глад. Това, дето го сервират по авиолиниите, скоро вече и прасетата няма да го ядат. - В гласа й имаше следа от британски акцент.

- Също както готвеше мама - каза той. - Направо страхотна.

Тя махна на сервитьорката и си поръча.

- Пристигнах само преди час - продължи тя. - Не можах да си намеря стая в хотела. Запазили са ми ъгълче в мотел „Сънфлауър“, някъде из Канзас.

Той се изсмя.

- Вие сте разглезена. Това е само на петнадесет минути път от градчето. В хотела май не се впечатлиха от ранга ви, а?

- Не мисля, че до този момент някой тук е чувал за „Уърлд Уайд Нюз“. - Тя поклати глава. - Умирам да съм на мястото на събитието.

- Е, тук е точно мястото, където ще се развие действието през деня. Вечерта всички се събират в ресторанта на Харникър хей там отсреща. - Той се извърна и посочи.

- В девет часа, когато затворят скарата, става бар.

- Отдавна ли сте тук?

- От два дни. - Той направи пауза, после попита: - Мога ли да направя нещо за вас?

- Доколкото разбирам, вие сте официалният биограф на Мартин Вейл.

Той се изсмя от сърце.

- Без пълномощия.

- Всички твърдят, че сте специалист по Вейл.

- Пиша за всичко, което прави, от петнадесет години.

- Чувам, че сте написали повече от петнадесет статии в списания за него.

- Четири е доста по-точно. Плюс няколко колони.

- На свободна практика ли сте?

- Писател съм на договор за „Сити Магазин“ и поддържам една колона за „Трибюн“ в неделните дни. Оперативен редактор.

- Приятели ли сте?

- Да кажем, че никога не ме е удрял по носа, задето си го навирам в работите му.

- Той удря хората по носовете?

- Образно казано. - Конърман извади портфейла си, прелисти няколко визитни картички, извади една и й я подаде. Името на Вейл беше написано в долния десен ъгъл. По средата на картичката имаше само две думи: БЕЗ КОМЕНТАР.

- Корав мъжага, а? - повдигна вежди тя.

- Е, не е от най-приказливите извън работата си.

- Как мислите, дали ще се съгласи на интервю?

Конърман отметна глава и се изсмя толкова силно, че половината ресторант се извърна да го погледне.

- Ако това е било целта на посещението ви, само сте си изгубили времето.

- И преди са ми го казвали.

- И Кастро ли?

- Охраната му. Фидел беше повече от лесен, когато успях да мина през охраната му.

- Голяма работа беше.

- Гледахте ли го?

- 0, да. А трябва да имате предвид, че Куба въобще не ме интересува.

- Всички твърдят, че Вейл е изключителен дръвник.

- Той е изключително спокоен и избягва да си отваря устата извън залата на съда. Има много силно изразена алергия към адвокатите, които подготвят делата си на стъпалата през съда.

- Интересно защо.

- Кое защо?

- Защо е решил да се захване с „Уестър Пълп енд Пейпър“ и „Атлас Кемикъл“.

- Не е само това.

- Не и що се отнася до националната преса. Знаете ли, че акциите и на двете фирми паднаха рязко, след като се разчу, че той се е заловил със случая?

Той кимна.

- А бе тоя Вейл да не е хвърлил око на губернаторския стол или нещо от тоя род?

- Вейл не прави абсолютно нищо с рекламна цел. А и никога не е имал каквито и да било мераци за държавна служба. Съмнявам се дали изобщо ще ги има някога.

- Той беше областен прокурор в Чикаго преди да стане генерален прокурор на щата. Как стана това?

- Беше определен за главен обвинител в Чикаго и стана областен прокурор, когато шефът му се помина от удар. Губернаторът го избра за генерален прокурор, когато предшественикът му беше заловен, ааа, така да се каже, с веществените доказателства, както се казва.

- Това беше на първите страници по целия свят. Искам да кажа, изпълненията на предшественика му, не избирането на Вейл на поста.

Сервитьорката донесе поръчката и тя залапа както пехотинец нагъва обяда си по време на учение.

- Какво искате от мен, госпожице Азимур?

- Наричайте ме Валери, нали нямате нищо против?

- Окей.

- Вие самият не сте от особено приказливите, Джак. Нали нямате нищо против да ви казвам Джак?

-      Всички ми казват така. Значи минаваме на „ти“.

- Искам просто да разбера какво представлява този човек. Защо се захваща с две от най-мощните корпорации в света?

-      Както вече казах, зад това се крият и други неща.

- Като?...

- Един цял окръг, просмукан от корупция и рекет. Това е процес по РИКО, Валери. Той иска да извади кирливите ризи на четирима посредници, двама души от защитата на околната среда в щата, една банка.

- Повтарям въпроса си. Защо?