Владетелят на ада

- В действителност беше много любезен. Обикновено ме третира, сякаш съм заразноболна.

- Това едва ли, но Шонеси е нещо наистина заразно.

Тя се изсмя.

- Да му се обадя ли, че нямаш време?

- Абел да се е обаждал?

- Това е второто съобщение. Вечеря с тайнствен джентълмен в седем и половина в „Кок д Ор“. Отзад има малка зала за поверителни срещи. Дермот и Абел ще го доведат, за да сме сигурни, че никой не го следи. Изпитват опасения да го докарат тук.

- Хитро. - Той погледна часовника си. Четири и половина.

- Обади се на Шонеси. Кажи му, че разполагам с петнайсет минути в пет.

Тя се изсмя.

- Господи, Марти, ти ще му вдигнеш кръвното още преди да те види.

- Искам само да се уверя, че е наясно, че генералният прокурор на щата е по-високо в йерархията от един второразреден щатски сенатор.

- Какво мислиш, че си е наумил?

- Той е политическа курва. Ще се опита да изкопчи сделка за приятелчетата си.

- Мислиш ли, че Дилмор се притеснява от нещо? След Джейн той е най-печеният адвокат в щата.

- Това е криминално дело.

- Точно затова е взел Нийл Джармън.

- Наоми, Шонеси има готово предложение в джоба си. Обзалагам се на един долар.

- Не мога да си позволя да залагам заплатата, която ми плаща щатът.

- Мъчно ти е за доброто старо време на Гейлърд Стрийт?

Наоми беше с Вейл, откакто той бе започнал да гради репутацията си на най-безкомпромисния защитник в щата, преди седемнадесет години. Бяха работили в къщата на Вейл в една възстановена част на града преди той да стане окръжен прокурор.

- Да не се майтапиш? Парите бяха добри, но клиентелата... - Тя остави изречението недовършено.

- По дяволите, Наоми, клиентелата си е все същата, само че сега е от другата страна.

Вейл отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Наоми го чакаше с хавлиена кърпа да свърши.

- Как е старият Рой тези дни? Не му ли е време вече да излиза в пенсия? - попита тя.

- Не съм много сигурен. Шейсет, шейсет и пет, там някъде. А той никога няма да се пенсионира. Ще стане като Стрьом Търмънд - беззъб, одъртял пръдльо, който само овонява легислатурата.

- Последните две години направо се е издул като балон. Станал е същински Джаба.

- Ще му предам думите ти.

- Да не си посмял.

Имаше време, когато репутацията на Рой Шонеси като най-безкомпромисен политик в щата беше сериозно разклатена. Бившият чикагски паразит се бе издигнал от щатски представител до генерален прокурор на щата, после до държавен секретар на щата. Той беше щатският политически първожрец, „страшилището“, което държеше младите и напористи момчета в стойка „мирно“. Шонеси бе подкрепил Кливланд Бригс, един неизвестен, в битката срещу свой бивш съюзник, встъпилия в длъжност Харолд Грос. Беше ръководил кампанията на Бригс, като бе използвал натрупаните през годините политически задължения към него, бе заплашвал, бе се подмазвал, бе привличал гласове. Четиридесет години го бяха брулили политическите ветрове, бе преживял пет администрации - и доказа, че все още не е загубил политическата си хватка. Младите демократи, които си търсеха политически офис, пътуваха от цялата страна, за да го поканят на обяд или вечеря, с надеждата да получат от него безценен съвет срещу черпнята.

И губернаторът Бригс му дължеше голямо уважение.

Той беше човекът, успял да привлече на негова страна всички гласове, необходими му да съкрушат опозицията. Не една стара кримка трепереше, когато Шонеси звъннеше по телефона или се отбиеше за някоя приказка.

Мартин Вейл беше единственият трън, който упорито не искаше да излезе от петата на Шонеси. По ирония на съдбата Вейл се бе издигнал от щатския най-безмилостен защитник през стола на областния прокурор до генерален прокурор на щата благодарение на Шонеси. Иронията се състоеше в това, че Шонеси бе успял да го убеди да смени положението си на най-непреклонен защитник в щата с това на главен обвинител на Чикаго. В политическо отношение беше много по-благоразумно да го привлекат на щатска страна, един наистина мъдър ход, само дето първото нещо, което Вейл направи на новото си място, беше да подложи на углавно преследване по криминално дело една корпорация и двама градски съветници за незаконни сделки, като малко остана да вкара в кюпа и самия Шонеси, който бе успял овреме да се отдръпне от корпорацията. За да го махне от гърба си, Шонеси бе уговорил губернатора да го назначи за генерален прокурор на щата - нещастникът Оскар Левинсън бе пипнат от обектива на един амбициозен папарак в колан с жартиери и високи токчета да се гушка с една курва с тарифа хиляда долара на нощ, която имаше завързан на кръста си изкуствен член. И бе подал оставка още преди сутрешното издание да гръмне.