Владетелят на ада

- Защо не дойдеш с нас в Байби тази вечер? Сигурен съм, че все ще ти намерят място за спане - предлага Исаия.

- И вечеря - обещава Лий Ан.

Защо не, наистина?

Той остава два месеца. Исаия проповядва всяка вечер на тридесет и шест енориаши. След една седмица той приема вярата. След още една вече чете проповеди. Спи в стаята за гости на семейство Фортсайд.

Една вечер на масата чува за пръв път името Енигма. Проповедникът току-що е умрял от ухапване от змия.

Още първата вечер той вижда Исаия да танцува с три гърмящи змии — с една около врата и с по една във всяка ръка. Исаия е в екстаз, в някакъв друг свят.

Змиите привличат Стемплър така, както Дяволът привлича грешниците.

Всичко върви нормално, докато една вечер съпругата не идва в кревата му.       Ненаситна е в любенето. Това е първата му любовна нощ от четири години.

Следваща нощ идва петнадесетгодишната й дъщеря.

Време е да се маха.

Той е на пътя си към свободата. Той си спомня името.

- Енигма - каза той високо.

Дишаше още по-трудно, устата му жадно гълташе дъждовните капки. Внезапно отвори мътнобелите си очи и каза съвсем ясно:

- Енигма.

- Какво е това „енигма“? - попита Пени.

-      Малко градче на юг, където започна. Първата му църква. Бях там през нощта, когато дойде за пръв път, просто дойде, хвана гърмящите змии, вдигна ги и започна да проповядва така, както никога не бях чувал. Нямаше даже къде да отседне. Взех го при мен, направих му вечеря. Оттогава се грижа за него.

Той си спомня Енигма. Всяка подробност. Как слиза от автобуса. Пие кафе на спирката. Практикува поведението на слепец. Опипва ръба на чашката и сипва сметаната. Пита сервитьорката:

- Бихте ли ми казали къде се намира Божията църква?

- Не ходете там, господине. Те са луди. Пускат гърмящи змии, докато се молят.

- Змиите не хапят слепци.

- 0, я стига! Това не е вярно, нали?

- Е, мен още не са ме хапали.

Смях.