Владетелят на ада

-      Всичко е наред - прошепва тя, хваща ръцете му и ги слага върху гърдите си, и той усеща как зърната й набъбват под дланите му.

Единственият изход е с камиона за млякото, ако камионът за мляко от Съмърсет все още идва всяка сутрин. Първата нощ минава, но няма никакъв камион. Но виелицата все още бушува. Може би следващия ден. Той дреме през деня, нащрек е, подскача при всеки звук. Втората нощ обвива обувките си и чорапите в хартиени салфетки и ги пъха в раницата, облича се топло, почиства всички следи от присъствието си. Взема само бастуна й. Готов е за камиона. Излиза в черната нощ и се крие в сенките близо до магазина за хранителни продукти. И чака.

Час преди разсъмване го чува, веригите дрънчат по заледения път. Паркира пред бакалията и шофьорът започва да разтоварва кашоните с мляко, носи ги до задната врата на магазина. Той се втурва към камиона, вмъква се в него, скрива се сред натрупаните кашони в хладилното отделение. Чува стъпките на шофьора в снега, сгушва се още по-надолу, чува вратата да се затръшва...

Шофьорът спира до един мотел да пие кафе. Той се измъква от камиона, започва да потропва с бастуна и влиза в ресторанта. Препълнено е и той остава до вратата. Една семейна двойка е седнала наблизо. Мъжът го поглежда, после става, отива до него и казва:

- Извини ме, братко, ресторантът е пълен, но при жена ми и мен има място. Ще се радваме, ако седнеш при нас.

Дотук добре.

Възпитаният господин се казва Исаия Шакълфорд и е проповедник-фундаменталист. Двамата със съпругата му ЛийАн пътуват за една малка църква в едно градче в Тенеси, Вайби, където ще прекарат зимата е проповеди. Могат да го откарат до Манчестър, където той вече може да хване автобус до Чатануга, а оттам - до Атланта. Казва им, че се казва Травис.

По пътя Стемплър и Исаия започват да цитират Библията.

- Добре познаваш Библията, братко.

- Мама ми я четеше всеки ден - лъже той.

Чуди се каква ли е тази дървена кутия на пода. После чува тракането.

- Какво трака така?

Исаия прави малка пауза, после отговаря:

- Змии, братко Травис. Надявам се, че не се плашиш от тях. Затворени са здраво.

- Твои любимци ли са?

- Ние играем със змии, братко Травис. Ние сме от църквата на Скитащия Иисус Христос. Понякога вземаме и по малко стрихнин.

- Евангелие от Марка, глава шестнадесета - отговаря той. - ,А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят...“

Семейството Шакълфорд се присъединява към него.

-       на нови езици; ще хващат змии.“