Владетелят на ада

Смъква прогизналите си обувки и чорапи и пристъпва по студения дървен под към кухнята, където ги оставя в мивката. Намира опипом пътя към спалнята и намира един юрган, под който да спи. Измъква един стар радиоапарат, с отдавна изтощени батерии, и едно фенерче, също с изтощени батерии. И някакви свещи. Запалва една. Книгите са наблъскани плътно една в друга върху лавици, покриващи едната стена. Има няколко купчини плочи, дори на архаични 78 оборота. В стаята учудващо няма прах. Нещата сякаш си стоят точно по местата, където тя ги е използвала за последно - преди три години.

Той отива до книгите, взима една, отваря я, намира една фраза, която е подчертал преди много години, китайска поговорка: „Има само два вида съвършени мъже - единият е мъртвият вид, а другият - още нероденият“. Внимателно измъква няколко книги от един рафт, после издърпва една разхлабена дъска зад тях.

Протяга ръка в мрака и напипва метална кутия. Парите за бягството им, сега само неговото. Вади парите и връща на местата им дъската и книгите. Отива на горния етаж и ги брои на леглото под светлината на свещта.

Осем хиляди двеста и двадесет долара.

Благодаря ти, скъпа. Благодаря ти, скъпа Ребека.

Прави списък на най-необходимите неща.

Стои до един от закованите прозорци и се взира през тесния процеп в малкото селце.

Изчаква да мине полунощ, после тръгва. Взема раницата на Ребека. Потапя се в мрака между двете къщи. Тяхната е до клиниката на Чарли Косвалски. Доктор, погребален агент, оптометрист. Взира се в прозореца на чакалнята. После съзира нещо. Опитва да отвори прозореца. Не иска да помръдне. Проверява ключалката; в Криксайд никой не заключва прозорците си. Отворен е. Потропва по касата на прозореца, изчуква замръзналия сняг и отваря. Влиза в чакалнята и прикляква пред една витринка на шкафа.

Слънчеви очила. О, да!

Те никога не биха търсили слепец!

Магазинът е от другата страна на улицата, продълговата правоъгълна сграда с тенекиен покрив и мрачен интериор с подредени пакети, газени лампи, всякакви принадлежности, ботуши, фланелени ризи, неща от този род. После е ред на магазина за хранителни продукти на Валенски и на градския съвет. По-нагоре по улицата е универсалният магазин на Миранда, който продава най- вече женски и детски дрехи, а от другата страна на улицата, срещу тях, е кафето на Ърли Симпсън, бар и магазин за спиртни напитки. Къщата до него е закована, макар че табелата все още виси отпред: „Ейвъри Дагет, юридически услуги и офис-оборудване.“