Владетелят на ада

Крамър се изправи. Трепереше, докато изтриваше потта от дланите си в панталоните. Докато излизаше от залата, чу за втори път гласа на Фокс.

- Много внимавай, Херман.

- Добро утро, господин Крамър, надявам се, че сте отпочинали през нощта - започна Вейл.

- Наред съм.

- Добре, тогава можем да започваме.

- Да, сър.

- Доколкото си спомням, вчера вие се позовахте на Петата поправка от конституцията при отговорите и на тринадесетте въпроса. Така ли е?

-      Да.

- Сега, след като сте имали възможността да го обмислите, може би можем да започнем отначало.

Той се изправи точно пред Крамър, с ръце в джобовете, спокоен и отпуснат.

- В кой колеж сте учили, Херман? Мога ли да ви наричам Херман?

- Да. Разбира се. Учил съм в университета в Илинойс.

- Завършихте ли го?

- Дипломирах се със специалност бизнес-администра- ция.

- Вие сте били пети по успех в курса си, нали?

- Да, така беше.

- Дипломирали сте се магна кум лауде.

- Да.

- Кога беше това?

Крамър се замисли за момент.

- През 1973 година.

- И се оженихте веднага след като завършихте?

- Точно така.

- Намерихте ли си добра работа?

- Да, сър, работих за „Хилдебранд и Кейро“ в Сейнт Луис.

- Това е фирма за данъчни консултации, нали?

- Да, сър.

- И после?

- После бях нает на работа като помощник-администратор в окръг Торънс. Две години по-късно администраторът напусна и аз заех мястото му.

- А как се озовахте в Гранд?

- Бях изкарал там три години, когато те - хората от Джеферсън - се свързаха с мен и ме запитаха дали желая да променя живота си.

- Кой дойде при вас?

- Посредниците Сид Стюарт и Дейвид Катлър.

- Колко печелехте тогава годишно?

- Тридесет и две хиляди долара.

- А те какво ви предложиха?

- Шейсет и шест хиляди и петстотин.

- Доста голямо повишение.

- Да, така беше.

- Нещо друго?

- Кола.

- Аха. И това беше кога... преди петнадесет години?

- Шестнадесет.

- Значи тогава сте били на около тридесет и една, тридесет и две години?

- Тридесет и една.

- С двама синове?

- Да. Чип и Бари.

- Значи когато сте се преместили в окръг Гранд, вие сте имали изключително висок доход, нали така?

-      Да.

- Горд от себе си. Шейсет и шест хиляди и петстотин в .ония дни бяха наистина добри пари.

- И все още са - кимна Крамър.

- И как се отнасяха към вас?

- Чудесно. Канеха ни на пикници, риболов. Нещата вървяха много добре.

- Купихте си къща?

- Да, сър.

- На каква стойност?

Джармън подскочи от стола си.

- Възразявам, ваша чест. Няма пряка връзка с делото.

- Прокурор Вейл?

- Има пряка връзка, ваша чест.

- Съжалявам, господин адвокат. Отговорете на въпроса, господин Крамър.

- Шейсет хиляди.

- Яхта?

- Тридесет и две хиляди — каза Крамър.

-      Друга кола?

- Да, сър, за съпругата ми. Хонда Акорд.

- Още колко, двайсетина хилядарки?

- Двайсет и две.

- Момчетата ви учиха в частно училище?

-      Да.

- Доста разходи за толкова кратко време, нали, Херман? И как стана това?

- Сид ме представи на един търговец на автомобили, аз се заинтригувах, а той ми каза: „Не се тревожи, всичко ще се уреди.“ Банката ми даде добри заеми. Бяха много услужливи.

- Това беше „Файделити Тръст“?

-      Да.

- Как се свързахте с тях?

- Господин Съмърс ме представи на Чарлз Торнтън, президента на банката.

- Този Съмърс да не е Джефри Съмърс, вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?

-      Да.

- Как се запознахте с него?

- Той, Сид Стюарт и някои от другите посредници ходеха често за риба.

- Някакви жени, комар, пиянски истории?

- Нищо такова. Най-много по някоя бира на яхтата.

- И така, вие сте се сдобили с нова къща за шейсет хиляди, съпругата ви е получила нова кола, а вие нова яхта. И двамата ви сина са посещавали частно училище. Това е доста тежък товар за плещите ви.

- Доста тежък.

- И после дойде денят, в който Сид Стюарт ви помоли да му свършите някоя работа?

Крамър се замисли за момент преди да отговори.

-      Да.

- Имаше ли нещо необичайно във връзка с молбата му?

- Да. Помоли ме да напиша чек и да прехвърля половин милион долара от фонда за образованието в общия.

- Искате да кажете в общия фонд, нали така?

-      Да.

- А това беше углавно престъпление, нали, Херман?

Крамър кимна.

- И двамата сте знаели, че това е углавно престъпление, вярно ли е?

Почервенял като рак, Джармън отново скочи.

- Възразявам! Господин Крамър не може да свидетелства какво е знаел или какво не е знаел господин Стюарт.

- Ще перифразирам въпроса си - каза Вейл. - При какви обстоятелства ви отправиха тази молба за прехвърляне на средства от един в друг фонд, Херман?

- Бяхме на яхтата.

- Вашата яхта?

- Не, тази на Сид Стюарт. Седях отзад. Сид дойде и седна до мен. Поприказвахме си малко за дребни неща и той ме попита: „Как я караш с парите?“, и аз му отвърнах, че трудно, а той ми каза: „Май има възможност да оправим вноските ти за колата.“ „Какво искаш да кажеш?“ - запитах го аз, а той ми отвърна: „Имам нужда от една услуга. Нищо особено. Налага се да прикрием един недостиг.“ И тогава ми каза, че ако успея да прехвърля 600 000 долара от фонда за образование във фонда за общи дели, и после да ги насоча в обществените дейности, вноските за колата ще бъдат уредени.

- Така ли каза, ще бъдат „уредени“?

- Точно така. Да.