Владетелят на ада

- 0, Господи, толкова те обичам, Мартин Вейл - прошепна тя с дрезгав глас.

Тя лежеше сгушена в прегръдките му, лицето на Вейл бе заровено в косите й. На вратата се позвъни.

- Стайно обслужване - чу се нечий приглушен глас.

Джейн изхвърча от леглото и трескаво заоблича халата си.

- Недей да ставаш - каза тя.

- И да искам, не мога - отвърна той, придърпвайки завивките върху себе си. - Гол съм.

- Къде са бикините?

- Не знам. Някъде тук отдолу. — Той се разгледа под завивките.

Тя отвори и едно момче с ангелско лице вкара количката с храната в стаята.

- Добро утро, господин Вейл - поздрави то, после кимна към Джейн и добави: - Добро утро, госпожо Вейл.

Тя захлупи с длан устата си и имитира кикотене зад гърба на сервитьора.

- Ще подправя подписа ти - каза тя и взе сметката.

- Мога да те арестувам за това, да знаеш.

-      Само ще си изгубиш времето - отвърна тя, докато се подписваше. - Имам на разположение най-жестокия адвокат на света.

Момчето излезе.

- Жесток, а?

- Но любим.

- Дай да похапнем, а?

- Да, яйцата по бенедиктински са направо ужасни, когато изстинат.

Той се изправи и се напъха в копринените бикини.

- Какво ще кажеш? - започна да се пъчи, заемайки възможно най-хомо пози.

- Мисля, че папараците ще дават мило и драго само да те щракнат.

Той дръпна два стола до масата и седнаха да се хранят.

- Направо умирах от глад - призна си тя.

- А на мен още ми се ебе.

- Мартин, на теб винаги ти се ебе.

- Я виж ти от чия уста го чувам.

Тя се изкикоти и отпи от портокаловия сок.

- Какво ли ще правя след месец? - замислено каза Вейл. - Дойде ли ноември и оставам без работа.

- Все ще измислиш нещо.

- Нищо не съм измислил до този момент. Нищо сериозно, искам да кажа. Мислех си дали да не напиша книга. Или пък да преподавам в юридическия факултет в Чикаго. Нищо обаче не ми звучи интересно. Трудно ще се намери нещо, дето да надхвърли този случай.

- Какво ще кажеш за частна практика? Можеш да си основеш фирма. Имаш си и хора като Наоми, Шана, Дърм и Майер. Абел не иска да се пенсионира, и него като тебе все нещо го гложди. Както впрочем и всички останали.

- Разговаряли сме на тази тема, но никой не иска да се връща от другата страна на адвокатската скамейка.

- Защо не си вземем отпуск? Имам един прозорец след тая работа, дето я свърших в Германия. Можем да се скрием във вилата, само двамата. Това е най-хубавото време от годината.

Телефонът иззвъня.

- 0, мамичката му! - изруга тя.

Той вдигна слушалката и слуша в продължение на минута, после каза:

- Тръгвам. - И затвори.

- Значи присъдата е произнесена? - каза тя.

- След тридесет минути.

Тя въздъхна.

- Толкова път да бия чак от Германия и да не мога да закуся.

- Трябва да взема душ.

- Не, без мен не можеш.

- Имам само тридесет минути.

- Голям праз като имаш само тридесет минути. Нали каза, че Шана и Дърмот ще се погрижат за подробностите.

Джейн седна на първия ред точно зад него, пресегна се през преградата, която разделяше зрителите от участниците, и нежно го стисна за лакътя. Вейл дори и не трепна.

Съдебните заседатели заеха местата си.

Съдийката Робъртс ги огледа и се усмихна.

- Добро утро, дами и господа, подготвихте ли вече присъдата си?

- Да, ваша чест - отговори старшият съдебен заседател, жена към петдесетте, с посребрена коса и приятна усмивка.

- И каква е тя?

Съдебната метла бе помела здраво. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. И така нататък. Истинската победа дойде когато съдията прочете присъдите и глобите.

„Уестърн Пълп енд Пейпър“, „Атлас Кемикъл“ и „Лейксайд“: всяка компания трябваше да заплати по тридесет милиона долара.

„Уестърн“ и „Атлас“ получиха запоЬеди да прекратят дейността си, докато успеят да докажат, че работят съгласно стандартите на Закона за опазване на околната среда.

Лейси, Смит и Гросман получиха присъди от две до пет години.

Четиримата посредници получиха от пет до десет години.

Херман Крамър получи условна присъда и труд в полза на общината.

Шана и Дърмот проведоха пресконференцията.

Джейн и Мартин се върнаха в хотела - в леглото.

Валери Азимур така и не успя да интервюира Вейл.

3.

9 септември

Джони Бейлър седеше в затъмнената си кола, с цигара, укрита в шепата, и наблюдаваше нощното хранилище на сиатълската „Банка и Тръст“. Беше спрял от другата страна на улицата, в паркинга на една денонощна закусвалня. Никой не му бе обърнал никакво внимание. Никой не знаеше, че вече е дошъл и е до закусвалнята. Той изчака, докато улицата опустее, и подкара напречно през платното, спря до банката, протегна ръка, отвори стоманения процеп и пусна плика в хранилището. Беше с ръкавици. После потегли.

Докато се отдалечаваше, погледна в огледалото за об- ратно виждане. Никой не го следеше. Дотук добре.

Половин час по-късно диспечерът във фирмата за бронирани превози „Пасифик“ видя познатия червен „Камаро“ да минава през главния портал. Джони Бейлър слезе от автомобила, отвори багажника, извади един въдичарски прът и рибарско кошче и тръгна към тежката стоманена врата.       Предупредителният звънец прониза цялата сграда. Бейлър се приведе до камерата и каза:

- Хей, Пач, събуди се.