Владетелят на ада

- 0, да - простена театрално Росарио. - Тъкмо си бършех сълзите.

- В седем и двайсет и пет трябва да сте точно пред „Уест Коуст Туул енд Дай“, точно по график.

- Винаги сме перфектни, Пач - каза Росарио.

Наближаваха складовете на компанията „Ървинг“.

- Тук правим завой - избъбра Бейлър.

- Ще ти се обадя, когато стигнем.

- Аз ще ти се обадя пръв.

- Да ти го начукам.

-      Мерси, подобно.

Бейлър посочи през стъклото.

- Наляво на следващата пресечка.

- Окей.

Росарио зави покрай складовете на „Ървинг“. Сградите с три- и четириетажни складови помещения се простираха от двете страни на улицата, съвсем пусти в тези ранни часове.

- Зад нас се влачи някакъв бледосин микробус ~ обади се внезапно Уелдън по вътрешната връзка.

- Следи ли ни? - попита Росарио, като погледна в страничното огледало.

- Паркира.

- Виждам го. Изглежда ми доста безопасен, но все пак го дръж под око.

- Ясно.

Росарио увеличи малко скоростта, без да откъсва поглед от микробуса в огледалото.

Отзад Уелдън също следеше микробуса през тясната цепнатина на задната врата.

- Май не са след нас, Роси, сигурно...

Експлозията секна изречението му. Зашеметен, Росарио видя как капакът на канализацията на метър и половина пред колата се стрелна право нагоре, последван от изригнал пламък. Мигновено изви кормилото, но беше прекалено късно. Предното дясно колело хлътна внезапно в отвора, гумата се заби в острия ръб на зейналия отвор и гръмна. Росарио политна напред, главата му се заби в кормилото, върху челото му зейна дълбока рана.

В същия миг стоманеният капак на канализационната шахта се стовари върху бронираното стъкло. Задните колела, които едва докосваха паважа, изсвистяха и оставиха черни ивици каучук върху настилката.

Бейлър, който бе опрял ръце в арматурното табло, пое удара в раменете си. Сграбчи радиото, за да попречи на Росарио да се добере до него, и блъсна бутона, разблокиращ вратите на кабината.

В същия момент отвън дистанционно бяха задействани пушечните бомби, закачени на уличните стълбове. Гъстият пушек мигновено обгърна камиона.

Отзад Соломон и Уелдън бяха сварени напълно неподготвени - сътресението ги бе захвърлило върху предната стена на стоманеното помещение. Соломон беше в безсъзнание, Уелдън замаян се мъчеше да се изправи и посягаше да сграбчи пушката си от стелажа на стената.

В предната част Росарио се извърна към Бейлър и видя микрофона в ръката му.

- Кажи на Пач, че ни атакуват - изхърка той.

Вратата до него внезапно рязко се отвори. От пушека се протегна ръка в ръкавица, издърпа го и го просна на асфалта.

Росарио със сълзящи очи се взря в изплувалата от пушека фигура в маскировъчен комбинезон и противогаз.

- Ти, мръсен кучи сине... - понечи да каже той. Фигурата опря пушка в гърдите му и го простреля.

Отзад Уелдън все пак успя да се добере до вратите. Пушекът замъгляше взора му. Той зърна фигури да се движат сред кълбата дим. Миг по-късно двете задни врати бяха буквално издухани от пантите. Експлозията отхвърли Уелдън назад, право в стената. Вече почти в безсъзнание, той зърна двама мъже да прекрачват прага на камиона, зърна пушката да се издига сред пушека и видя блясъка, съпровождащ изстрела, който го уби. Не чу изстрела, който уби Соломон.

Трима мъже скочиха в задното помещение, докато през това време бледосиният микробус с отворена странична врата закова със скърцащи спирачки точно до отвора на изкъртената врата. Мъжете трескаво запрехвърляха чувалите с парите в микробуса.

Все още зашеметен от сътресението, Бейлър допълзя до вратата на кабината и изхърка:

- Дайте маска и на мен!

Дулото на пушката изникна на педя от лицето му. Той усети как нажеженият блясък изгаря лицето му, но така и не чу трясъка на изстрела.

- Съжалявам, приятел - проговори един приглушен от маската глас. - Рисковете на войната.

Той претърколи тялото на Бейлър и измъкна компютъра, модема и клетъчния телефон от джобовете на мъртвия младеж.

Високо над тях някакъв скитник, който нощуваше в едно изоставено помещение на третия етаж на един склад, стреснато се събуди от експлозията. Надзърна страхливо иззад ръба на прозореца и се взря надолу. Видя пушечните бомби, закачени към уличните стълбове, да плюят гъсти валма дим. Внезапно един микробус изръмжа сред пушеците и зави с пронизително свистене зад ъгъла. Скитникът панически приклекна зад перваза от страх някой да не го е видял. След малко внимателно се изправи и отново погледна надолу.

Пушекът бавно се разсейваше и той видя разбитата бронирана кола, откъснатите й задни врати върху платното, и двама мъже, проснати до колата. Единият бе останал без лице.

4.

12 януари, 3 часът и 30 минути,Скалистите планини

На назъбения хребет на Битъррут един самотен мъж се бе изправил в снегохода си и оглеждаше склона под себе си през бинокъл. Познаваше и обичаше звуците на жестокия вятър, който свиреше покрай него, устремен към прохода сред скалистите зъбери.