Владетелят на ада

- Не е ли било малко рисковано? Нямаше ли хората да разберат какво сте направили?

- Наложи ми се също така да подправя счетоводните книги, за да прикрия прехвърлянето на средствата.

- Значи сте извършили две углавни престъпления - незаконно сте прехвърлили средства от един фонд в друг и сте подправили счетоводни документи, за да прикриете прехвърлянето - а посредникът Стюарт, господин Съмърс и господин Торнтън са се погрижили вноските ви за колата да бъда уредени, така ли?

-      Да.

Джармън стовари юмрук върху бюрото си.

- Протестирам, ваша чест. Това е просто предположение. Чисто умозрително.

- Ще перифразирам въпроса си - каза Вейл. - Споменавал ли ви е някога господин Съмърс за транзакцията?

-      Да. Седмица или две по-късно той ми каза, че компанията „Лейксайд“ ми е много задължена и ако той може да ми помогне с каквото и да е, само да му позвъня. Каза ми също така да отскоча и да се видя с Чарли Торнтън. Точно това ми каза, „отскочи“. И аз отскочих. Чарли ми каза, че „Лейксайд“ са купили колата и ми я преотстъпват на лизинг за един долар годишно. И аз се подписах под този документ.

Крамър остана на скамейката на свидетелите още два дни. След неговите показания още двама обвиняеми рухнаха. Защитата беше разгромена напълно.

На Доктора така и не му се наложи да дава показания.

В седем и половина двумоторният самолет изскочи от дъждовните облаци, спусна се ниско над шосето и кацна на чакълената писта, която обслужваше Шефийлд. Вейл стоеше с чадър на ръба на платформата, докато самолетът рулираше да паркира на стоянката.

Джейн Венъбъл бе излетяла предната нощ от Германия - полетът й бе траял цяла нощ - и от летището бе взела частен самолет до Шефийлд. Изскочи от самолета така, сякаш току-що идваше от моден салон. Зелената й рокля беше безупречна, без никаква гънка. Тя отметна косите от лицето си и се усмихна. Черната превръзка върху окото й, което бе изгубила при нападението на Аарон Стемплър, беше както винаги безукорна. Тя пристъпи по стълбичката и се хвърли в прегръдките му. Той изтърва чадъра. Целувката им беше изпълнена със страст.

- Господи, колко ми липсваше! - възкликна той.

- Все още ли ме обичаш? - запита тя, поемайки лицето му в дланите си.

- Повече от всякога. Знаеш ли какво ми е на ума?

Тя се изсмя.

- Надявам се, че се досещам.

- Мислех си, че можем да се върнем в хотела и да закусим в леглото.

- Не трябва ли да си в девет в съда?

- Не. Чакаме за присъдата. Приключихме вчера следобед.

- Не може да бъде! Поздравления. Съжалявам, че изтървах финала. Толкова път да бия чак от Германия и да го изтърва! Беше ли брилянтен както винаги?

- Както винаги.

- Ще спечелиш ли, Вейл?

- Никога не предсказвам.

Тя пак го целуна. Жадна целувка. Държаха се за ръце, докато вървяха към колата. Тя положи глава върху рамото му.

- Шест седмици. Цели шест седмици! Никога, ама никога повече няма да те изоставям за шест седмици. Дори и за три седмици. Това беше направо агония.

- Нямаше ли някой прекрасен германски принц да те задиря?

- Дори няколко. Казах им, че трябва да се върна в хотела и да гледам съпруга си по WWN. Всички следяха процеса.

- Да. Някаква стара чанта искаше да ме интервюира.

- Ооооо...

- Наоми я разкара. Дори и дума не съм разменил с нея.

- И как се казваше тая стара чанта?

- Нещо беше май като Назимова...

- Валери Азимур?

- Да, май така беше.

- Стара чанта ли каза? Та тя е най-страхотното парче по телевизията. Мъжете лудеят по нея. Стара чанта, дрън-дрън.

- Джейни, вече ти казах, дори и не се и познавам с нея.

- Хубаво.

- Гладна ли си?

- Като вълк.

- Тогава първо да хапнем.

Докато тя се измъкваше от дрехите, с които бе изкарала последните десет часа, той поръча кана пресен портокалов сок, яйца по бенедиктински и кафе с много сметана и захар. Беше навлякла черен копринен халат, който открояваше огненорижата й коса.

- Уха! - възкликна той.

Тя се усмихна и се завъртя.

- Купих си го в Париж. Измъкнах се за два-три часа.

И му подхвърли едни миниатюрни бикини от черна коприна. Той ги вдигна и я погледна над ръба им.

- Ами ако пострадам в автомобилна злополука, докато ги нося?

- Сестрите ще оформят бойна редица покрай вратата на болничната ти стая. А аз ще пазя вътре с автомат „Калашников“.

Тя го бутна върху леглото и се просна върху него, подпирайки се на лакти.

- Искаш ли да се обадя на редепцията и да им кажа да поемат всички обаждания? - попита той.

- Ти чакаш обявяването на присъда, Марти.

- Шана и Дърмот ще се запознаят с подробностите.

- Ти си куку.

- Куку, дрън-дрън. Просто ми се ебе, та две не виждам.

- Не толкова, колкото на мен.

- Искаш ли да се обзаложим?

- Залагам хиляда долара, че ще свърша първа.

- Ти винаги го правиш.

- Недей да бъдеш толкова високомерен.

- Това пък какво означава?

- Самодоволен.

Тя разтвори крака и го възседна, като бавно се раздвижи върху него, и накрая разтвори халата и се приведе напред. Той прокара език по зърната на гърдите й, после всмука едното. Тя простена, надигна се леко, почти без да го докосва, и се раздвижи на бавни тласъци, усещайки как плътта му се втвърдява в утробата й.