Владетелят на ада

-      Еби се в гъза, педал - прекъсна го Джордан, с лице алено от нахлулата кръв и очи, потъмнели от гняв. - Пет пари не даваме за теб и твоите педалски приятелчета. Йоан, послание, глава трета казва: „Да любим един другиго, не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си.“ Всички федерални служители са Каиновци и ти си един от тях.

Той тръгна към вратата, после се обърна към Вейл с присвити очи. Увеличената фотография на Енгстрьом от екрана на компютъра за миг проблесна в паметта на Вейл. Гласът на Джордан трепереше от гняв.

- И дойде Второто пришествие, казва Йоан, и бидоха светкавици, гръмотевици и гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откак има човеци на земята. На този ден, когато дойде Армагедон, семейството ми ще е сред първите, които ще отлетят в Рая. А вие? Господ ще ви осъди и ще помете федитата като вас и ще ви изпрати всички на дъното на Пъкъла, където ви е мястото.

Джордан затропа на пазача.

В колата Файърстоун го попита за какво са разговаряли с Джордан.

- За смърт и данъци - отвърна Вейл. - Да изчезваме оттук по най-бързия начин.

12.

От кулата на малкото летище край Койот Флатс пилотът оглеждаше черния път през бинокъла си. Погледна часовника си. Беше 11 часът и 55 минути.

- Трябва да идват вече - каза той на диспечера.

- Не мога да си представя да останат по-дълго, отколкото се налага.

- Не съм стъпвал там - каза пилотът и запали пура.

- Веднъж ходих - каза диспечерът. - Беше ме доста- тъчно.

- Изглежда достатъчно страшно и от въздуха - каза пилотът. - Нямам нужда да го виждам отблизо.

Терминалът - ако изобщо можеше да се нарече така - представляваше тухлена сграда с едно помещение, автомат за бързи закуски, кафемашина, две дълги пейки и две стаи за отдих. Двуетажната кула беше оборудвана с радар и компютър и се ръководеше от диспечер по полетите, прикрепен към Управлението на затворите.

Кацането на самолет на дългата бетонна полоса се разрешаваше само веднъж месечно - докарваха близки на персонала. За всички останали случаи летището беше затворено. Автобус откарваше посетителите в Гроба. Летището беше оградено с триметрова ограда под напрежение. Охраняваха я морски пехотинци.

Нито ръководителят на полетите, нито пилотът забелязаха разсилния, застанал до вратата. Той надзърна в залата и проследи с поглед пилота да се приближава до разделената на секции карта на САЩ. Пилотът премери разстоянието от Койот Флатс до назначението си на североизток и промърмори:

- Хиляда и двеста мили.

После се върна при ръководителя на полетите и измъкна калкулатор от работната си чанта.

Разсилният потропа на вратата и попита:

- Имате ли нещо против да почистя?

- Давай - каза ръководителят на полетите и разсилният влезе.

- Какви ветрове ще ме брулят на североизток? - попита пилотът.

Ръководителят провери метеорологичните карти на компютъра и каза:

-      Чист полет до Канада и на изток към крайбрежието. Десетина метра в секунда на десет хиляди метра.

Разсилният спокойно търкаше бърсалката си по пода - почти невидим служител, изпълняващ задълженията си.

- Значи около два часа и петнадесет минути - обади се пилотът, отново извади бинокъла си и се загледа към шосето. В далечината се вдигна пушилка.

- Идват.

- Довиждане - каза разсилният и излезе.

- Какъв им е крайният пункт на маршрута? - попита ръководителят, след като чистачът излезе.

- Форт Уейн, Индиана.

Разсилният паркира пикапа си в една безлюдна бензиностанция в предградията на Койот Флатс под продънения навес до две стари прогнили помпи. Свърза миникомпютъра и модема с клетъчния си телефон и зачака. В дванайсет и петнадесет видя големия самолет да излита над пустинята и набра един номер на компютъра. От другата страна веднага се обадиха.

- HOREB CQ. U?

- SIMON.

- WHICH?

-      PHARISEES. CFLTS. 2-3-13.

- UR HOME.

- AMI TO 12:15. DEST FTWAYNE, IND. ETA 2:300CST.

- UNID PASSENGER?

- NO HIT.

- SELAH.

Мъжът седеше в малкия сгъваем стол и внимателно вмъкваше калем от един розов храст в стеблото на друг. Бе подготвил дупката за новия храст, като бе измерил точното количество пръст и тор преди да пресади розата майка. После направи един тънък срез в храста, отряза клонка от растението донор и подостри върха й. Внимателно я пъхна в среза в първия храст и обви мястото на присадката с лента. След като свърши, напръска присадения храст с вода и завърза към основата на стеблото табелка, на която бе напечатал датата и думите „Розата на Илейн“.