Владетелят на ада

Тренирахме упорито. За някои от нас това си беше редовна работа. Всеки уикенд се обучавахме в града и веднъж месечно ходехме до Яхве, прекарвахме по два дни, обучавайки се на оцеляване и залагане на мини, опъване на режещи телове, снайперистка стрелба, модифициране на оръжия и така нататък. Страхотни армия. Дори и жените бяха корави и знаеха какво правят. Инструкторите ни бяха все бивши командоси и зелени барети. Бяха професионалисти в акции в тила на врага, проследяване и партизанска тактика. Генерала ни говореше ла Армагедон и Деня-А. Бяха направили макети на банки и бронирани коли, и трезори, и супермаркети, и правителствени сгради, всичко. Центърът за управление разполагаше с най-доброто електронно оборудване, което можете да си представите. Компютри, видеокамери, сателитни връзки, с какво ли не. Чувах, че имали и радиостудио и бункер, пълен с оръжия, и амуниции. Никога не съм ги виждал, но пък си имах достатъчно работа с автомати „Калашников“ и с полските „Скорпион“ и други незаконни оръжия, които използвахме. Имаше специална група, ДГ - десантна група. Състоеше се от командирите на бригади и избрани експерти, които да планират внезапни нападения, което може да означава всичко

- от банка до трезор, търговски център или магазин за оръжие. И брат Авраам, който сее словото.

Там е и полковник Шрак, шефът на ДГ, най-добрият офицер на света, но е студен като лед. Преди година ме попитаха дали не искам да се включа в ДГ за едно внезапно нападение. Беше оръжейният склад на Националната гвардия в Хелена. Бяха изпипали работата до най- малките подробности. Знаехме точно какво търсим и къде се намира. Знаехме къде са постовете, телефонните линии, радиооборудването, знаехме всичко. Разполагахмв с макет на сградата с коли играчки и тренирахме операцията дотогава, докато Мецингер, който засича ше всичко със секундомер, не ни каза, че сме готови. Имахме макети и на електростанцията и на телефонната мрежа, та експертите ни да тренират. Нищо не оставяхме на случайността.