Владетелят на ада

Две нощи преди обира всички се изпонапиха и замъкна- ха жени по стаите си, и цяла нощ пиянстваха и развратничеха. Това ме разтревожи още повече. Искам да кажа, когато вършиш такива обири, трябва да си във върхова форма. На следващия ден отидоха на оглед за пътищата за отстъпление и всичко останало, а аз останах в хотела. Винаги един човек оставяхме в хотела - като команден пункт. Седях до прозореца и гледах навън, а от другата страна на улицата прожектираха онзи филм, дето всички казваха, че бил пълна лъжа. „Списъкът на Шиндлер“ - за евреите, дето ги убивали през Втората световна война. И взех че отидох. „Глупости“ - мислех си, но накрая всички ония старци застанаха пред камерата и дадоха показания. Тази част беше цветна. И разбрах, че всичко е вярно. Тези хора не се намираха в никакво холивудско студио, те бяха в Израел и не бяха в Америка. Даваха показания и аз започнах да им вярвам и разбрах, че всичко онова преди за правителството и останалите неща са били лъжа. Усетих също така, че работата с банката ще я осерат, със сърцето си го усетих.

Така че излязох от киното и отидох при съдия-изпълнителя, влязох и там седеше господин Файърстоун. Казах му, че ще му разкажа цялата история, но че със сигурност ще ме убият и че трябва да вляза в програмата за защита на важни свидетели. И му казах, че няма да дам никакви показания, защото те са навсякъде и дори и да напуснеш гнездото им, пак ще те открият. И им поднесох на тепсия обира в банката. Сигурно си спомняте този случай. Те направиха засада и изчакаха групата да влезе вътре, и стана голяма престрелка, трима загинаха, а четвъртият беше заловен и получи доживотни присъда, но не издаде, че са ДГ от Светилището. А аз дойдох тук. Правителството ми купи тази ферма и ми дава по двайсет и пет хиляди долара годишно. Започнах да ходя на църква и така се запознах с Мари, и след половин година се оженихме. Това е историята ми.

Вейл беше като зашеметен от стоическата монотонност, с която Ралф разказваше ужасяващата си история. Не показа и най-малкия признак на емоция или разкаяние по време на разказа си. Сякаш четеше менюто в някой ресторант. Вейл не си водеше бележки. Той отпи от кафето и загледа Ралф, който се бе втренчил в брадичката му.

- Какво има предвид Енгстрьом, когато говори за Деня-А? - попита Вейл.

- Второто пришествие. Христос се връща за Армагедон, последната голяма битка между доброто и злото.

- Значи Светилището планира голяма битка в Деня- А?

- Да, мисля, че е така.

- И той се подготвя за това? За това му е цялата тази армия, кражбата на оръжия, ограбването на банките - всичко това е подготовка за големия ден?

- Само предполагам.

-      Значи Генерала никога не е достатъчно ясен, когато говори на тази тема?

- Не, никога не е казвал точно кога ще стане всичко това.

- Или къде?

- Не. Не виждате ли? Тук става дума за Свещена война.

- А Денят-А е датата, на която тя ще избухне?

- Предполагам, че да.

- Като войната на Хитлер. Третият райх беше Третият кръстоносен поход в ума му. Той изтреби милиони хора в името на Иисус Христос, Ралф, ти знаеше ли това?

- Да, сър, чувал съм.