Владетелят на ада

- Той извърна глава към Вейл. - Между другото, ненавиждам политиката не по-малко от теб.

- От колко време си съдия-изпълнител?

- Ще станат двайсет и една този юни. Преди това бях във ФБР шест години, а преди това бях три години в морската пехота, една във Виетнам.

- Звучи ми доста внушително.

- И аз съм като теб. Много си падам по действието. Поддържа те млад.

- Откъде си?

- От Айдахо. Наполовина съм индианец от племето не персе.

- Не ме ли пързаляш? Тогава познаваш добре планините по онзи край.

- Израснах сред тях. Първите десет години от живота си ги изкарах в индианския резерват Флатхед северно от Мисула в долината между Битъррут и планините Анаконда. Точно по средата на северните Скалисти планини. Когато станах на десет години, майка ми ме изпрати да живея при баба и дядо в Сиатъл. Те бяха бели, така че съм възпитаван в две култури.

- Коя от двете предпочиташ?

Файърстоун дълго време не отговори.

- Обичам честността на не персе. Те казват нещата направо в очите. А и религията им е чиста, не е като всичките християнски безсмислици.

- Знаеш ли какво ще ти кажа, Сам, мисля, че двамата с теб ще се сработим добре.

- Някой ден ще Те откарам при баща ми - каза Файърстоун. — Той ще ти отвори очите.

- Сигурен съм — отвърна Вейл.

На няколко мили от тях Удбайн правеше лениви осморки над шосето с надеждата да мерне изплъзналия му се черен „Таурус“ при връщането му по 1-75. Нищо. Отказа се и полетя обратно към летището. Двумоторният „Бийчкрафт“ беше все още там. Той реши да се навърта наоколо, без да каца, за да не поема риска да го видят. Небето над летището бе просветляло. Фронтът се придвижваше на изток, така че той се изкачи на четиристотин и петдесет метра и закурсира над шосето в очакване на колата. Държеше се половин миля северно от пътя, за да не би Файърстоун да заподозре нещо, ако зърне самолета. С радиуса на действие от хиляда мили, който му осигуряваше запасът от гориво, не се тревожеше. След десет минути видя колата да свива по пътя към летището.

Провери часовника си. Час и тридесет и три минути.

Това свиваше обсега на търсене.

Удбайн не можеше да кацне на летището в Лима. Щяха да проверяват всички кацащи и излитащи самолети по малките летища, също и колите, взети под наем. Провери в компютъра разстоянията до околните летища и после взе решение. Щеше да кацне на една полоса североизточно от Форт Уейн. От летището имаше права отсечка на юг до магистралата на осем мили от предградията на Ню Хейвън и пресечката с шосе 30, и още петдесет мили до Лима. Провери по картите си. На летището имаше офис за коли под наем. Обади се и резервира автомобил, после провери в Ню Хейвън за мотели и откри един на пресечната точка на магистралата и шосе 30. От мотела до Лима пътят беше около час. А от мотела до летището бяха десет минути.

Всичко беше съвършено.

Час по-късно се регистрира в хотела. Стаята му беше много добра, ъглова, на втория етаж. Той позвъни на стайното обслужване и си поръча вечеря и бутилка френско вино. Извади от куфарчето си карта, пергел и компас. Знаеше, че ги бе изгубил за деветдесет и три минути. Знаеше, че са отишли на юг. Имаше три варианта, всеки в зависимост от продължителността на времето, прекарано от Файърстоун и спътника му в разговор с Уолър, ако той наистина беше човекът, с когото бяха отишли да се срещнат. Скоростта на колата беше около седемдесет мили в час, усреднена, което вече му даваше. някаква основа за по-нататъшните изчисления. Взе калкулатора и пресметна докъде би стигнала колата при половинчасов, четиридесет и пет минутен и едночасов разговор. При разговор от половин час биха могли да се отдалечат на около седемдесет или осемдесет мили южно по магистралата. Той взе компаса и начерта една дъга върху картата при максимално и минимално отдалечаване. После начерта от двете страни на магистралата отсечки, съобразени с тези данни. След като свърши, пред себе си имаше очертана област за претърсване, простираща се южно от Лима и ограничена от три страни с отсечки.

Ако бяха ходили да се срещат с Уолър, той беше вътре в тази дъга.

Щеше да започне претърсването на следващата сутрин в седем, първо по въздуха, после и с автомобил, ако се наложеше.

„Най-много пет дни - помисли си той. - Не открия ли Уолър за пет дни, значи не е в този район.“

Извади цифровата камера и провери шестте единични снимки на непознатия спътник на Файърстоун, снети в едър план. Качеството им беше отлично. Включи камерата към лаптопа си и съхрани най-доброто изображение във файл. После го копира във факсовия файл, след което включи клетъчния си телефон към компютъра. Набра един номер и когато му отговориха, предаде изображението по факса. На две хиляди мили от него в комуникационния център на Форт Яхве в западна Монтана факсът излезе от факсапарата. Дежурният сержант закачи фотографията на Мартин Вейл на таблото за обяви. Под фотографията Удбайн бе написал:

„Някой да познава този човек?“

15.