Владетелят на ада

Онази нощ на пост имаше само трима души. Обикновено бяха четирима, но единият от тях, който всъщност беше от нашите, се писа болен в последната минута. Направихме диверсия. Всичко беше синхронизирано до секундата. Двама души се заеха телефонните и електрическите линии, друг влезе вътре и извади от сторя радиото и компютрите, двама души имитираха някакво незначително автомобилно произшествие пред главния вход, един шофьор с пушка в микробуса, четирима души да влязат вътре, отварят вратите, товарят стоката и я изнасят. Дванайсет души общо, като броим и човека, който си беше останал вкъщи, и командира на операцията, Мецингер, моя проповедник - предполагам, че затова ме бяха поканили. Мецингер беше на покрива на една сграда през две пресечки, с мощен бинокъл, и направляваше операцията, защото имаше пълен поглед върху нещата. Карах един от автомобилите, дето уж се бяха чукнали. и взех участие в пренасянето на товара до микробуса. Всичко мина като по часовник. Никой не пострада, взехме си онова, за което бяхме тръгнали, основно експлозив С-4, гранатомети, патрони със стоманени куршуми, два гранатомета и една ръчна ракетохвъргачка. Цялата операция протече за шест минути. Лостовите бяха оставени облепени със скоч от главата до петите. Минаха цели два часа, преди да съобразят, че осветлението и всичко останало не работи. А ние през това време отдавна бяхме изчезнали. Плячката беше разпределена по автомобили. Осем тойоти. Ние... имахме си транспортен парк и трима търговци на автомобили в армията.

След като всичко свърши обаче, някои от момчет,ата започнаха да пият и им се прииска да отидат при курвите и така се провалиха, защото забравиха, че водим свещена война, християнска война и всичко трябва да е според Писанието.

След това бях включен в друга операция, този път обир на банка, и Мецингер ми каза, че ме проверявали да видят дали съм достатъчно добър за ДГ, защото съм се справил наистина добре при обира на оръжейния склад. Почувствах се страшно горд. Обирът на банката беше доста далеч от базата ни. В Денвър. И още от началото нещо започна да ме стяга. Първо, това беше малка операция - само петима души. Шофьор, тоест аз, трима души в банката, един отвън с радиостанцията, тоест командирът на операцията. Не го познавах. Минахме през цялата предварителна тренировка с макетите и всичко останало също както беше при обира на оръжейния склад и после потеглихме за Денвър.