Владетелят на Ада

— Но ще ги стресне и това ще ги забави. Всичко, от което се нуждаем, е само още малко време. „Ще обърна лицето Си против вас, и ще паднете пред враговете си; над вас ще владеят враговете ви.“ Левит, 26 глава, стих 17.

Енгстрьом проследи с поглед колата, която пое към Мисула. Минута или две по-късно единият хеликоптер прелетя ниско над дърветата и полетя подир автомобила. Челюстта на Енгстрьом се стегна.

— Тогава нека се спусне връз него десницата Божия.

26.

Беше почти десет и половина. Били Хардистан показа удостоверението си за самоличност на агентите от специалните служби и прекрачи прага на служебния вход на хотел „Мейфлауър“. Мина през кухнята и отново удостовери самоличността си. От балната зала, претъпкана с политически спонсори, платили по хиляда долара, за да ядат жилави пилета и аспержи и да отдадат почитта си на най-могъщата политическа фигура на света, се разнасяше гласът на президента, който произнасяше политическа реч.

Хардистан се качи по стълбите до третия етаж. До вратата на ъгловия апартамент — убежището на президента, в което той можеше да провежда срещи извън списъка на дневните си ангажименти — за трети път удостовери самоличността си.

— Благодаря ви, господин Хардистан — каза единият от агентите.

— Някой друг пристигнал ли е?

— Да, сър, генералният прокурор и господин Хукър.

Хардистан кимна и влезе в тристайния апартамент.

Хукър и Кастен си бяха налели питиета и седяха един срещу друг на диванчета, разделени от масичка за кафе.

— Здравей, Били — просия Кастен при влизането му.

— Здравей, Мардж, здравей, Клод — каза заместник-директорът на ФБР.

Хукър се усмихна, повдигна чашата си в приветствие и попита:

— Как се справя там долу?

— Май ги е омаял здравата — отвърна Хардистан.

Той сложи куфарчето си върху масата, извади един голям кафяв плик и клетъчния си телефон, свърза го с един магнитофон и набра един номер.

— Ехо, тук Треньор. Имате ли го на запис? Добре, уредбата ми работи, пуснете записа. — Слуша няколко минути, после каза: — Отлично. Благодаря, Ехо. — И изключи телефона и магнитофончето.

— Какво има? — попита Хукър.

— Още от същото.

— Господи!

Хардистан извади една видеокасета и няколко едроформатни снимки и ги пръсна върху масата. Хукър и Кастен ги загледаха с провиснали челюсти.

— Господи! — прошепна Хукър. — Какво е намислил този кучи син?

— Готви се да защитава планината си — произнесе почти небрежно Хардистан.

— Откога е станала негова? — изрева войнствено Хукър.

Преди Хардистан да успее да му отговори, вратата се отвори и двама агенти от специалните служби влязоха. Те провериха всички стаи, баните и прозорците, после съпроводиха Лорънс Пенингтън в апартамента.

— Добър вечер на всички — каза президентът още от прага. Очевидно произнасянето на речта го бе заредило с енергия.

— Как мина? — попита Хукър.

— Чудесно. Беше претъпкано. Националният комитет може да ме цуне отзад. Така че, Били, докъде стигнахме?

— Тези фотографии са били заснети около 16 часа планинско време. АУАКС-ът тъкмо е завършвал поредния си полет. Имам го на видеозапис, но и тези снимки трябва да ви ориентират.

Фотографиите бяха общо осем на брой. Четири бяха направени от девет километра височина, а останалите представляваха цифрови фотоувеличения на същата област. Хардистан описа терена, докато другите разглеждаха укрепленията на Енгстрьом. Снимките бяха направени строго по вертикалата от височина две хиляди метра. В лявата половина на снимките по вертикалата на изток се намираше Форт Яхве, група сгради, заобиколени с висока ограда. В края на комплекса стръмно се издигаше планина, висока почти три хиляди метра. Горната и половина беше обрасла с борове почти до назъбеното, покрито със сняг било. Долната част на планината беше отвесна — серия от островърхи скали и водопади, които стигаха почти до самото подножие. Тесен път се виеше по планинския склон, като извеждаше до едно малко плато почти на половината път до върха. Тесен мост прехвърляше урвата до една седловина.

Седловината бележеше долния ръб на тренировъчния терен на Светилището — силно насечена камениста местност, където се обучаваха на оцеляване в екстремни условия, с размери три мили ширина и една височина. Отдолу бяха опасните скали, надвиснали над Форт Яхве.

Задната страна на планината, бележеща границата между Айдахо и Монтана, беше дори още по-опасна — серия от дълбоки клисури и урви, накъсани от тераси.

— Страшно — затаи дъх Кастен.

— В доста повече отношения от това — каза Хардистан.

— Ориентирайте се по тези фотографии, докато ви пусна тази касета. Записът е направен само преди половин час.

Хардистан пъхна касетата във видеокасетофона и натисна бутона. Същият изглед на форта и планините му пазачи плъзна по екрана. Един специалист по идентификация на наземни цели монотонно описваше сцената.

— Шарпшутър, тук Ехо Едно.

— Чувам ви, Ехо Едно. Чувате ли предаването ни?

— Силно и ясно, Шарпшутър. Записваме.