Владетелят на Ада

Отива в спалнята, ляга на леглото и пред мисления му взор изплува Ребека. Спомня си училището — само две учебни стаи, където тя го учи цели осем години. Спомня си как е облечена — дънково яке върху риза на цветя, пола до глезените и черни ботуши. Спомня си гъстата, пламтяща червена коса, изпъстрена със сиви кичури, опъната и вързана на конска опашка. Без никакви украшения или грим — тя е красива и без тях. Той седи в ъгъла на стаята, жадува за нея, тя е изпълнила цялото му съзнание. Той е само на тринайсет, е, почти на четиринайсет години.

Тя го учи на всичко, окуражава го да чете, и когато става на четиринайсет, му открива света.

Тя седи с кръстосани крака на пода, а той чете. Тя знае какво наближава, то не е от ден или два.

— Моа ли а те погала? — пита той с пресъхнало гърло.

— Не се казва „моа“, а „мога“.

— Мога. Мога, мога, мога… — казва той.

Тя бавно разкопчава блузата си.

Той лежи на леглото, сърцето му ще се пръсне, устата му е пресъхнала, спомня си как посяга към нея, как връхчетата на пръстите му едва докосват кожата й, разтварят ризата й и той зяпва от ужас пред гърдите и, дланите му са на сантиметър от зърната й.

— Всичко е наред — прошепва тя, хваща ръцете му и ги слага върху гърдите си, и той усеща как зърната й набъбват под дланите му.

Единственият изход е с камиона за млякото, ако камионът за мляко от Съмърсет все още идва всяка сутрин. Първата нощ минава, но няма никакъв камион. Но виелицата все още бушува. Може би следващия ден. Той дреме през деня, нащрек е, подскача при всеки звук. Втората нощ обвива обувките си и чорапите в хартиени салфетки и ги пъха в раницата, облича се топло, почиства всички следи от присъствието си. Взема само бастуна й. Готов е за камиона. Излиза в черната нощ и се крие в сенките близо до магазина за хранителни продукти. И чака.

Час преди разсъмване го чува, веригите дрънчат по заледения път. Паркира пред бакалията и шофьорът започва да разтоварва кашоните с мляко, носи ги до задната врата на магазина. Той се втурва към камиона, вмъква се в него, скрива се сред натрупаните кашони в хладилното отделение. Чува стъпките на шофьора в снега, сгушва се още по-надолу, чува вратата да се затръшва…

Шофьорът спира до един мотел да пие кафе. Той се измъква от камиона, започва да потропва с бастуна и влиза в ресторанта. Препълнено е и той остава до вратата. Една семейна двойка е седнала наблизо. Мъжът го поглежда, после става, отива до него и казва:

— Извини ме, братко, ресторантът е пълен, но при жена ми и мен има място. Ще се радваме, ако седнеш при нас.

Дотук добре.

Възпитаният господин се казва Исая Шакълфорд и е проповедник фундаменталист. Двамата със съпругата му Лий Ан пътуват за една малка църква в едно градче в Тенеси, Вайби, където ще прекарат зимата е проповеди. Могат да го откарат до Манчестър, където той вече може да хване автобус до Чатануга, а оттам — до Атланта. Казва им, че се казва Травис.

По пътя Стемплър и Исая започват да цитират Библията.

— Добре познаваш Библията, братко.

— Мама ми я четеше всеки ден — лъже той.

Чуди се каква ли е тази дървена кутия на пода. После чува тракането.

— Какво трака така?

Исая прави малка пауза, после отговаря:

— Змии, братко Травис. Надявам се, че не се плашиш от тях. Затворени са здраво.

— Твои любимци ли са?

— Ние играем със змии, братко Травис. Ние сме от църквата на Скитащия Иисус Христос. Понякога вземаме и по малко стрихнин.

— Евангелие от Марка, глава шестнадесета — отговаря той. — „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят…“

Семейството Шакълфорд се присъединява към него.

— На нови езици; ще хващат змии.

— Защо не дойдеш с нас в Байби тази вечер? Сигурен съм, че все ще ти намерят място за спане — предлага Исая.

— И вечеря — обещава Лий Ан.

Защо не, наистина?

Той остава два месеца. Исая проповядва всяка вечер на тридесет и шест енориаши. След една седмица той приема вярата. След още една вече чете проповеди. Спи в стаята за гости на семейство Фортсайд.

Една вечер на масата чува за пръв път името Енигма. Проповедникът току-що е умрял от ухапване от змия.

Още първата вечер той вижда Исая да танцува с три гърмящи змии — с една около врата и с по една във всяка ръка. Исая е в екстаз, в някакъв друг свят.

Змиите привличат Стемплър така, както Дяволът привлича грешниците.

Всичко върви нормално, докато една вечер съпругата не идва в кревата му. Ненаситна е в любенето. Това е първата му любовна нощ от четири години.

Следваща нощ идва петнадесетгодишната й дъщеря.

Време е да се маха.

Той е на пътя си към свободата. Той си спомня името._

— Енигма — каза той високо.

Дишаше още по-трудно, устата му жадно гълташе дъждовните капки. Внезапно отвори мътнобелите си очи и каза съвсем ясно:

— Енигма.

— Какво е това „енигма“? — попита Пени.

— Малко градче на юг, където започна. Първата му църква. Бях там през нощта, когато дойде за пръв път, просто дойде, хвана гърмящите змии, вдигна ги и започна да проповядва така, както никога не бях чувал. Нямаше даже къде да отседне. Взех го при мен, направих му вечеря. Оттогава се грижа за него.