Владетелят на Ада

_Той си спомня Енигма. Всяка подробност. Как слиза от автобуса. Пие кафе на спирката. Практикува поведението на слепец. Опипва ръба на чашката и сипва сметаната. Пита сервитьорката:

— Бихте ли ми казали къде се намира Божията църква?

— Не ходете там, господине. Те са луди. Пускат гърмящи змии, докато се молят.

— Змиите не хапят слепци.

— О, я стига! Това не е вярно, нали?

— Е, мен още не са ме хапали.

Смях.

Покрай пътя — купчини чакъл. Магазин. Пейки. Картини с изображения на Христос в пластмасови рамки, имитиращи дърво. Мъже в бели ризи, закопчани догоре, без вратовръзки. Презрамки, прикрепени към панталони с колани. Работни обувки. Жени в памучни рокли, повечето закопчани до шията. Обувки без токове. Никакъв грим. Несресани коси. По всички лица дълбоки бръчки от ежедневния непосилен труд. Мъж и жена на платформата свирят на китари. Неразбираеми думи, затворени очи, ръце вдигнати към Всевишния. „О, Господи, просветли ме… Просветли ме, Господи…“ Тояжката потропва към платформата, проповедникът започва див танц, после изведнъж спира. Гледат слепеца в евтин черен костюм — как се препъва, докато се изкачва на платформата. Мъничките тракат в дървените лакирани кутии с бронзови панти, тракат в такт с музиката, която го води при тях. Той пуска бастуна, опипва капака на една от кутиите и го отхлупва. Две двуметрови змии с потръпващи опашки, черни очи, червени езици — усещат полъха на въздуха.

Той бръква, сграбчва едната на тридесетина сантиметра зад главата, вдига я. Гали я. Започва танц. Повдига единия крак. Тропа два пъти с другия. Сменя краката. Троп, троп. Смяна. Троп, троп. Смяна. Пак отваря кутията. Другото мъниче започва да се навива. Сърцето му забива лудо. Устата му пресъхва, гърлото му се свива. Троп, троп. Смяна. Троп, троп. Смяна. Просветляване. Осеняване! Те се обвиват около китките му, опашките им пред лицето му. Мускулите им се издуват и свиват в шепите му. Каква сила!

Аз съм Господ. Аз съм Господ и Дявол и всички светци и всички грешници. Цялото могъщество на природата е събрано в ръцете ми._

Брат Т раздвижи ръката си и се пресегна, сякаш се опитваше да докосне нещо.

— М-морди? — заекна той.

— Аз съм Пени — каза тя.

— Да не си ангел? — попита той. — Дошъл да ме отведе на небето?

— Не, аз съм просто Пени.

— Ти ме преведе през тунела на мрака — каза той. — Видях те в треската си.

Надигна се на лакти и докато се мъчеше да седне, тя обви ръка около гърба му и хвана ръката му.

— Добре ли сте вече? — запита момичето със страх.

— Ще ми мине.

— Мислех, че ще умрете.

— Господ е имал други планове. Господ ме благослови тази нощ. Аз съм благословен.

— Да възславим Бога.

Той с усилие седна и прехвърли крака над ръба на масата. Нещо безкрайно горчиво се бе събрало в гърлото му и той се наведе напред, за малко да падне от масата. Тя го подкрепи и той усети топлината на тялото й.

— Гади ми се — каза той и наведе глава. Тя го държа, докато свърши.

Той започна да долавя какво става около него: пеещите и славословещи гласове в палатката, барабанящият дъжд, бумтенето на сърцето в ушите му.

— Колко време продължи това? — запита той.

— Час, може би.

— Понякога продължава цяла нощ.

С нейна помощ той се смъкна от масата и стъпи в прогизналата трева. Краката му бяха омекнали, коленете му трепереха.

— Може би ще е по-добре пак да си легнете.

— Не. Помогни ми да вляза вътре.

Пени го поведе в палатката и му помогна да се качи на подиума. Той трепереше целият, краката му се подгъваха, но все пак успя да се придвижи до ръба на подиума и взе микрофона от Хармън Джаспър.

— Господ ме доведе тук тази нощ — изрече той на пресекулки. — Господ ме подложи на изпитание и доведе дъжда, и ме преведе през тунела. Да възславим Бог и Неговата мъдрост, да възславим Бог за Неговото великодушие. Да възславим Бога!

Всички закрещяха „Амин“, „Слава на Бога“ и „Алилуя“. Протягаха ръце да се докоснат до него, очите им блестяха със сълзи на благодарност и обожание. Докосваха прогизналата му роба и прострените му към тях ръце.

— Е, Хари, какво ще кажеш? — попита Грейнджър.

— Да се надяваме, че ще изкара до закуска — отвърна полковникът.

Проповедникът лежеше гол, завит само с един памучен чаршаф. В малката пристройка зад къщата имаше само легло, маса и лампа. Тълпата се беше разотишла, след като бе направила големи пожертвувания. Палатката до нивата беше празна. Единственият шум беше от дъжда по покрива, а единствената миризма беше приятният дъх на мокро сено. Брат Т се втренчи в тавана и задиша дълбоко. Ръката му пулсираше, но болките в ставите вече стихваха.

„На Господ ли да благодаря, или на Дявола? — зачуди се той. — Няма значение. Тази змия беше чудото. Тя превърна всички зрители във вярващи. Алилуя и амин.“

Чу как вратата проскърца и зачака. След миг тя се появи на прага. Ангел в бяла нощница, мержелееща се под лампата.

— Аз съм, брат Т — тихо каза тя. — Аз съм, Пени.

— Саронският ми нарцис — каза той. — Моят ангел.

Тя се усмихна, смутена и едновременно поласкана от думите му.

— Донесох ви мляко, а татко ви праща една от пижамите си.

— Всичките сте толкова мили. Толкова щедри.