Владетелят на Ада

Вейл беше зашеметен. Предложението беше абсолютно неочаквано.

— Искате от мен да изградя обвинение срещу тях по РИКО? По дяволите, та ФБР не може да ги глоби дори за незаконно паркиране.

— Вкарай в съда водачите за престъпленията им, осъди ги, накажи ги, изхвърли ги от обществото за дълго. Хората ще осъзнаят какво представлява цялото движение, ако изкараме водачите пред съда.

— Какви престъпления? Те не са нарушавали никакви закони.

— Мартин, ти си най-добрият обвинител по параграфите на РИКО. Ние ти предлагаме длъжността заместник генерален прокурор. В твоя помощ ще бъдат ФБР, Службата по контрола върху алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Службата по контрола върху медикаментите, Службата за контрол върху приходите и данъците, Министерството на правосъдието, дори и армията, ако се наложи. Пълен картбланш от страна на президента, работиш директно с генералния прокурор.

— Каква е разликата кой ръководи представлението?

— Ще има създадена специална група, Марти. С върховен приоритет. Уилям Хардистан, човекът номер две във ФБР, ще ти бъде пряко подчинен. Ще имаш властта да караш океаните да се разтварят пред теб.

— Това е политика, а на мен от политика ми е дошло ей дотук.

— Ти ще си ръководителят, Марти. Ще се отчиташ само пред мен и пред президента. Били Хардистан ще приема заповедите си от теб.

Вейл се изправи, приближи се до един от прозорците и се втренчи в Нилсън, човека от секретните служби.

— Може да отнеме години — каза той. — Проследяване и издирване на информация, опити да се извлече нещо от нея. Не искам да ме чукне петдесетакът и още да си блъскам главата как да изградя обвинение по параграфите на РИКО само защото някакъв откачен търчи нагоре-надолу и проповядва революция и президентът се е докачил лично от това.

Хайнс отвори вратата и каза:

— Имаме визуален доклад от Хардистан.

— Благодаря ти, Джими. — Кастен се обърна към Вейл.

— Може пък да откриеш нещо интересно и за себе си — каза тя и го поведе към командната зала. — Снощи в планините между Айдахо и Монтана е бил нападнат един конвой, пренасящ оръжие. Два ровъра са били унищожени, един осемнадесетколесен камион е бил отвлечен, десет войници са убити.

— Какво!

— Хардистан е на мястото. Само слушай.

— Времето е толкова лошо, че дори не можем да осъществим визуален контакт, но се надявам да се пооправи малко — прозвуча гласът на заместник-директора на ФБР.

Изображението върху монитора беше деформирано и те чуваха само гласа му, доколкото можеше да се чуе сред пращенето. След няколко секунди картината внезапно се подобри. Хардистан стоеше на открито, сгушен в палтото си, стиснал микрофона. Беше с дебели ръкавици. Слънцето още не беше изгряло над планините.

— Слушаме ви, господин Хардистан — каза Хайнс. — Госпожа генералният прокурор е до мен.

— Добро утро, Мардж.

— Добро утро, Били. Виждаме те чудесно.

— Оттук не мога да ви виждам, така че ще ви разведа из мястото на престъплението. Застанал съм върху отломки в северния край на прохода. Те са предизвикали малка лавина на това място и са затворили този край на шосето.

Зад Хардистан се виждаха няколко мощни лампи, монтирани от двете страни на пътя. Видеоизображението се разгъваше от Хардистан до прохода Изгубената следа. Вейл се втренчи в останките от двата изгорели ровъра на екрана.

— Какво е онова край пътя? — попита той.

— Найлонови чували с тела — отвърна Кастен. — Всичките десет войници от конвоя, които са загинали по време на нападението или са били екзекутирани след това. Сложили са ги в найлонови чували и са ги подредили до пътя.

— Господи! — възкликна Вейл.

Операторът закрачи към редицата зелени чували и спря до един от тях. Хардистан влезе в кадъра и дръпна ципа. Младо лице с цвят на мрамор изпълни екрана. В челото имаше дупка от куршум. Снежинки прехвърчаха през екрана, проблясвайки в лъчите на лампите.

— Това е човекът, който е бил застрелян след като тялото му е било напъхано в чувала — каза Хардистан.

Кастен извърна лице от екрана.

— Открихме още нещо интересно — продължи Хардистан, закрачи към задницата на един от разрушените ровъри и приклекна. Камерата се приближи, за да даде едър план. В задната броня бяха врязани цифрите 2–3–13.

— Нямаме представа какво означава това, но явно са били прогорени в бронята тук, на място. Дал съм го на нашите специалисти по кодове и криптология. Ако на някой му хрумне нещо, ще изслушаме с благодарност идеята му.

Вейл не откъсваше поглед от екрана. Камерата се отдръпна и даде панорамно изображение.

— Това е всичко, с което разполагаме до този момент — каза Хардистан. — Снегът и вятърът са покрили всичко и са заличили всички следи. Имаме само няколко куршума и гилзи плюс куршума, който е убил този младеж, и тези цифри.

— Благодаря, Били. Доволна съм, че си там.

— Ще се свържем пак след малко.

Изображението върху екрана изчезна.

Кастен се обърна към Вейл.