Върховната тайна

— Какво не ви харесва в тази сватба? — пита Изидор.

— Намирам, че не си подхождат.

Покрай тях танцуващите се притискат и бавно се движат под звуците на музиката.

— Кажете, как разкрихте загадката на Циклопа?

— Бях мотивиран.

— От перспективата да се докоснете до Върховната тайна ли?

— Не, да ви спася.

— Да ме спасите!

— Вие сте най-голямата досадница, въобразявате си, че винаги сте права, но много държа на вас, Люкрес.

Той се навежда и нежно целува младата жена по рамото, непокрито от коприненото сако.

— Хм… вие…

За да я накара да млъкне, той отново я целува, но този път по устните.

— Какво си мислите, че правите?

Изидор пъха хладните си ръце под коприната и докосва гърба на Люкрес. Тя се отдръпва стресната, но после се отпуска, смаяна от дързостта на жеста. Ръката на Изидор слиза надолу към бедрата й…

— Има една по-силна мотивация от достъпа до Върховната тайна…

Другата ръка следва пътя на първата. Люкрес е изненадана от изключително приятния допир.

— Обичта, която изпитвам към вас, след като предпочетох да ви спася, вместо да се добера до Върховната тайна.

Целувката му става по-продължителна. Устните им нежно се докосват. Нейните леко се разтварят, за да проверят какви са намеренията на партньора. Те са ясни. Той преминава отвъд бариерата на устните и на зъбите. Езикът му търси езика на Люкрес. Малко по-плътните папили в основата на езика са и меки, и грапави, но усещането е прекрасно. И двамата откриват вкуса на устите си с всичките им петстотин хиляди вкусови рецептори.

Той е сладък.

Тя е солена.

Сякаш избликнали от пропукана язовирна стена, половите хормони се разливат по тялото на Изидор, пръскайки фонтани от тестостерон и андростерон.

При Люкрес присъствието на женските хормони — естрадиолът и прогестеронът, е по-дискретно.

Продължават да се целуват. Към първия хормонален коктейл се прибавя един по-рядък хормон — лулиберин, познат като хормона на любовта от пръв поглед. Потта им неусетно променя мириса си. Парфюмът „О“ на Исе Мияке се изпарява и на негово място се настанява един по-наситен аромат. Изидор разпръсква феромони с мускусен дъх. Сега вече са свързани и обонятелно.

Той я притиска съвсем малко по-силно, като че ли се опасява да не счупи финото порцеланово творение. Тя се отпуска, проявява слабост за първи път в живота си.

— Взех решение — изрича той. — Ще се опитам да изкарам един ден, без да гледам новините по телевизията, без да слушам радио и да чета вестници. Един цял ден, в който земята ще се върти, без да се притеснявам за нея. Хората ще могат да се убиват, да вършат несправедливости, диващината ще може да се шири, а аз ще стоя настрана цели двайсет и четири часа.

— Много смело. След това ще трябва да удължите двойно срока на четирийсет и осем часа. И аз взех решение — пак ще пропуша, но без чувство за вина… до утре, след което окончателно ще откажа цигарите.

Музиката внезапно спира и Миша обявява:

— Скъпи приятели, току-що научихме нещо ужасно. Точно преди пет минути Дийп Блу V е победил Леонид Камински. Така световната шампионска титла по шахмат се връща при компютрите.

Освирквания и дюдюкания в залата.

Изидор се пита за миг дали, в знак на отмъщение, няма да се намерят изкушени, които да повредят джобния си компютър или факса си.

Миша успокоява присъстващите.

— Предлагам да запазим минута мълчание в памет на Самюел Финшер, който за известно време ни спести подобно унижение. Нека това поражение породи у нас желание да надминем себе си, за да не могат някой ден машините да ни победят и в други области…

Пълна тишина. Люкрес шепне в ухото на приятеля си:

— Дийп Блу V спечели… Питам се дали не направихме огромна глупост.

— Не, то е като при спортистите, които вземат допинг. Трябва да се печели честно, защото в противен случай не се зачита.

След като минутата изтича, Миша дава знак на музикантите да засвирят. Звучи финалът на „Хотел Калифорния“. Оркестърът не се спира пред нищо, за да накара танцуващите да забравят всякакви задръжки.

Изидор и Люкрес се целуват на фона на оглушителните акорди, изтръгнати от две електрически китари.

— Аз ви…

— Какво?

Дали и той мисли това, което мисля аз?

Дали и тя мисли това, което мисля аз?

— Нищо.

Той почти го е казал.

Тя се притиска до него.

С нея се чувствам по-силен. Не трябва да се страхувам от нея. Защо ли винаги съм таил подозрения към жените?

Той я притиска по-силно.

С него се чувствам по-силна. Не трябва да се страхувам от него. Защо ли винаги съм таила подозрения към мъжете?

Тя решава да изведе приятеля си от залата „Самюел Финшер“.

— Къде ме водите, Люкрес?

С шперца — нейния „сезам“, тя отваря вратата на МЕС — Музея на епикурейството и свободомислието. Минават покрай гигантската клетка, покрай Адам, Ева и Ной, покрай нощниците, вилиците и портретите на великите философи.