Вторият гроб отляво

— Не, Нийл, успокой се. — Вдигнах ръце в знак, че се предавам. — Не е мъртъв. Или по-скоро мисля, че не е. Но скоро ще бъде. Трябва да открия тялото му. Както казах, той е ранен. Сериозно.

— И мислиш, че някой го е приютил? Някой, който го е посещавал?

— Точно така.

Той се обърна и натисна отново копчето на интеркома.

— Луан, можеш ли да ми намериш имената на всички, които са посещавали Рейес Фароу през последната година? Искам да знам също и имената на хората, които той е посочил в списъка на посетителите, кои са били одобрени от властите и кои не.

— Преди да бъдете освидетелстван ли желаете тази информация или след това?

Той сви устни замислено. Взе решение и отсече:

— Преди това. Определено преди това.

— Ще ви ги приготвя незабавно.

Страшно много ми хареса начина, по който използва думата „незабавно“. Зарекох се да разкажа всичко на Куки.

— Значи посетителите трябва да бъдат одобрени?

— Да. — Той седна отново зад бюрото си. — Затворниците трябва да съставят списък на хората, от които желаят да бъдат посещавани. Посетителят попълва молба, която се представя на властите за одобрение, преди той или тя да бъде допуснат за посещение. Нека се върнем на темата за свръхестественото — подкани ме той със загадъчен поглед.

— Добре.

— Да не би да си екстрасенс? Така ли разбра, че Рейес Фароу е ранен?

Все натам се отплесваха.

— Не. Не точно. Не по начина, който имаш предвид. Не мога да предсказвам бъдещето или пък да виждам миналото. — Когато той ме погледна със съмнение, го уверих: — Наистина, едва си спомням миналата седмица. Миналото е размазано. Като мъгла, но по-размазано.

— Добре, тогава какво разбираш под свръхестествено?

Замислих се отново дали да не му кажа истината, но светкавично реших да не го правя. Не исках да загубя подкрепата му, но не исках и да го лъжа. Той работеше с осъдени престъпници повече от десет години. Измамници до един.

Изучавах шарките на килима му и се чудех какво да кажа. Мразех когато трябваше да преценявам колко мога да осветля някого и колко да премълча. Проблемът идваше оттам, че когато казвах истината на хората, животът им се променяше завинаги. Започваха да виждат нещата изкривени. Тъй като повечето хора не биха повярвали и на дума от това, не изпадах често в такова опасно положение. Но Нийл беше виждал някои неща. Знаеше, че Рейес е по-силен от всеки мъж, когото бе срещал. Знаеше и че аз мога да виждам неща, които другите не могат. Но съществуваше предел, граница, до която човешкият мозък можеше да възприема реалността. Ако я прекрачех, рискувах да се лиша от сътрудничеството и приятелството му. Не че много ме беше грижа за приятелството му, но все пак.

— Нийл, не искам да те лъжа.

— И аз не искам да ме лъжеш, така че историята трябва да е кратка и ясна.

С дълбока въздишка изрекох:

— Ако ти кажа истината… да речем просто, че няма да спиш спокойно нощем. Никога повече.

Той затрака замислен с химикалка по бюрото.

— За да бъда честен, Чарли, вече не спя особено добре след последното ти посещение преди няколко седмици.

По дяволите. Знаех си. Вече бях съсипала живота му.

— Може и да греша — продължи той, — но съм сигурен, че бих спал по-спокойно, ако знаех всичко. Точно откъслечната информация ме тревожи. Вече нищо не е сигурно. Нищо не си е по местата. Имам чувството, че основите на всичко, в което съм вярвал в живота си, рухват под краката ми и не мога да преценя кое е истина и кое не.

— Може ли да се съгласим с това, че сме на различни мнения?

— Не.

— Значи сме в разногласие?

— Не.

— В съгласие ли сме тогава?

— Не.

— В такъв случай нека се изразя така. — Той се наведе напред с дяволска, ама дяволска усмивка. — Ако искаш да хвърлиш поглед на записите на посещенията, ще ми кажеш всичко.

Той да не би да каза да хвърлиш поглед!

— Мисля, че не мога да ти причиня това — заявих със съжаление.

— Така ли? А може би и аз не съм ти споделил всичко.

Събрах вежди.

— Какво искаш да кажеш?

— Наистина ли си мислиш, че историйката, която ти разказах за Рейес, е всичко?

Първия път, когато посетих Нийл, той ми разказа невероятна история. Точно бил постъпил на работа в затвора, когато видял как Рейес, който тогава бил двайсетгодишно хлапе, побеждава трима от най-опасните мъже в страната, без дори да се изпоти. Всичко приключило, преди дори Нийл да успее да се обади за подкрепление. Тогава разбрал, че Рейес е различен.

— Мислиш ли, че ти казах всичко, което се е случвало? — попита той. Почти очаквах дяволски смях. — Знам десетки истории. Неща, които… неща, които не могат да се обяснят. — Той поклати глава, докато си припомняше поредицата необясними феномени. Стараех се да не ми потекат лиги. — Честно казано, Чарли, имам нужда от обяснение. Можеш да го отдадеш на учения в мен — добави той и размърда вежди.

— Науките ти куцаха.

— Заобичах ги.

Не се предаваше. Виждах решимостта в погледа му. Същата, която отведе футболния отбор на гимназията ни до щатски финали три години подред. Проклятие.

— Виж какво — предложих, като обърнах разговора в преговори. — Кажи какво знаеш и ще ти кажа какво знам аз.

— Значи трябва аз да започна, така ли?