Вуду

Тя се отдръпна от него.

— В гостната са. С Кийт — бързо и раздразнено му посочи тя. — Сложихме ги да си легнат към девет и половина и вече и мислехме, че спят дълбоко, когато изведнъж Пени изпищя…

— Изпищя!

— … и каза, че в стаята имало плъхове. Е, разбира се, у нас няма… Плъхове!

Джак скочи през хола, забърза по късия коридор и нахлу в гостната.

Нощните лампи, осветлението в ъгъла и на тавана — всичко беше запалено.

Пени и Дейви седяха в долния край на двойното легло, все още по пижами. Когато видяха Джак, извикаха радостно, изтичаха при него и го прегърнаха:

— Татко! Татко!

Джак бе така възторжен да ги открие живи, така благодарен, че за миг остана без думи. Просто ги грабна и ги притисна към себе си.

Въпреки цялата светлина в стаята, Кийт Джеймисън държеше и фенерче. Беше отишъл до тоалетката и с фенерчето в ръка гледаше в тъмнината зад решетката на отвора за отоплението. Обърна се към Джак и се намръщи:

— Там става нещо странно. Аз…

— Духове! — обади се Пени притисната към Джак. — Идват, татко, искат мене и Дейви, не им давай, не им давай да ни хванат, моля ти се — аз ги чакам, чакам и чакам, плаша се, а сега вече са почти тук. — Думите се гонеха една след друга, изливаха се от нея, а накрая тя се разплака.

— Няма-няма — погали я Джак и я притисна към себе си. — Успокой се сега. Успокой се.

Фей и Ребека го бяха последвали от хола.

Ребека бе възприела обичайното си хладно и делово поведение. Беше при килера на спалнята и сваляше дрехите на децата от закачалките.

— Първо, Пени закрещя, че имало плъхове в стаята й — подхвана Фей, — а после взе да нарежда за духове и беше почти в истерия. Опитах се да й обясня, че е било само кошмар…

— Не беше кошмар! — извика Пени.

— Разбира се, че е било — поклати глава Фей.

— Наблюдават ме цял ден — продължи Пени. — И един от тях беше в стаята ни снощи, татко. А днес в мазето на училището бяха цяла тълпа. Сдъвкали са обяда на Дейви. А също и моите учебници. Не знам какво искат, но те ни преследват и са духове, истински духове, кълна се!

— Добре — съгласи се Джак. — Искам да ми разкажеш всичко, до най-малката подробност. Но по-късно. Хайде сега да се махаме оттук.

Ребека донесе дрехите им.

— Облечете се — подкани ги Джак. — Не си правете труд да сваляте пижамите. Просто облечете дрехите отгоре.

— Какво за Бога… — започна Фей.

— Трябва да изведем децата оттук — махна с ръка Джак. — И то бързо.

— Но ти се държиш, като че ли наистина вярваш в тия приказки за духовете — учуди се Фей.

— Аз съвсем сигурно не вярвам в духове, но наистина мисля, че имаме плъхове — обади се Кийт.

— Не, не, не — възмути се Фей. — Не може да бъде. Не и в тази сграда.

— В шахтите за отоплението — посочи Кийт. — Чух ги със собствените си уши. Затова се мъчех да надникна вътре с фенерчето, когато ти връхлетя, Джак.

— Шшшшт — вдигна пръст Ребека. — Чуйте.

Децата продължаваха да се обличат, но никой не проговори.

Отначало Джак не чуваше нищо. После… странно съскане-мърморене-ръмжене.

Това не е никакъв плъх, помисли си той.

В стената нещо изтрака. После задраска и ядосано застърга. Шумове от дейност — дрънкане, почукване, стъргане, тропане.

— Боже мой — ахна Фей.

Джак взе фенерчето от Кийт, отиде до тоалетката и насочи лъча към шахтата. Светлината бе ярка и фокусирана в точка, но не помогна особено, за да разсее чернотата струпана зад прорезите на решетката.

Ново тупване в стената.

Още съскане и приглушено ръмжене.

Джак усети, че вратът му настръхва.

После — колкото и невероятно да е — от шахтата долетя глас Беше дрезгав, пукащ, изцяло нечовешки глас, изпълнен със заплаха: „Пени? Дейви? Пени?“

Фей извика и отстъпи няколко крачки.

Дори Кийт, който беше едър и доста суров мъж, побледня и се отмести от решетката:

— Какво, по дяволите, беше това?

Джак се обърна към Фей:

— Къде са палтата и ботушите на децата? Ръкавиците им?

— Хм… във… в кухнята. Сссушат се.

— Донеси ги.

Фей кимна, но не помръдна. Джак сложи ръка на рамото й:

— Вземи им палтата, ботушите и ръкавиците и ела при входната врата.

Тя не можеше да откъсне очи от решетката.

— Фей! Побързай! — разтърси я той.

Тя скочи, като че ли я беше зашлевил, обърна се и избяга от спалнята.

Пени бе почти облечена и се държеше учудващо добре — беше уплашена, но се владееше. Дейви седеше на ръба на леглото, опитваше се да не плаче, но все пак плачеше; погледна с разкаян вид към Пени, прехапа устни и се опита да последва примера й; краката му се люлееха от леглото и Ребека набързо завързваше обувките му.

— „Дейви? Пени?“ — долетя от решетката.

— Джак, за Бога, какво става тук? — разпери ръце Кийт.