Вуду

Джак си спомни за първите две жертви на акцията на Лавел срещу фамилията Карамаза. И двете бяха прободени стотици пъти с оръжие не по-голямо от джобно ножче — и все пак не с ножче. Съдебният медик бе озадачен, а техниците от лабораторията объркани. Но разбира се не им бе хрумнало, че убийствата може да са дело на двайсетсантиметрови вуду-дяволи, а оръжията са миниатюрни копия.

Вуду-дяволи? Духове? Гноми? Какво точно бяха тези неща?

Дали Лавел ги изработваше от глина, а после някак им даряваше живот и злостни намерения.

Или бяха създадени чрез окултни символи, жертвоприношения и тайнствени напеви, както се смята, че демоните се извикват от поклонниците на дявола? Бяха ли демони?

Откъде идваха?

Подобното на човек нещо не пропълзя по стената след първия звяр. Вместо това скочи от шахтата към тоалетката и се приземи там на краката си — подвижно и бързо.

Погледна покрай Джак и Кийт и проговори:

— Пени? Дейви?

Джак изтласка Кийт през прага в коридора, последва го и дръпна вратата след себе си.

След секунда едно от съществата — навярно човекоподобният звяр — се блъсна във вратата и започна яростно да я дере.

Децата вече не бяха в коридора, бяха преминали в хола. Джак и Кийт забързаха натам.

— Джак! Бързо! Сега нахлуват и от тази решетка! — извика Фей.

— Опитват се да ни отрежат пътя — прецени Джак.

Господи, няма да успеем, те са навсякъде, цялото прокле то здание е изпълнено с тях, заобиколени сме отвсякъде…

В съзнанието си Джак бързо затвори вратата на тези черни мисли, заключи я и си каза, че най-лошият враг тук е неговият песимизъм и страх, защото той можеше да ги обърка и задържи.

В края на хола, до антрето, Фей и Ребека помагаха на децата да сложат палтата и ботушите си.

От отвора за отоплението в стената над дългото канапе политаха ръмжене, съскане и припряно бърборене без думи. Зад процепите на решетката от мрака блестяха сребърни очи. Един от винтовете се отвиваше отвътре.

Дейви бе обут само с единия ботуш, но вече нямаше време.

Джак вдигна момчето и помоли Фей:

— Вземи му другия ботуш и да тръгваме.

Кийт вече бе в антрето. Беше взел палта за Фей и за себе си от гардероба. Без да чака да ги облекат, той хвана Фей за ръка и я изведе от апартамента.

Пени изпищя.

Джак се обърна към хола, като инстинктивно се приведе и стисна Дейви още по-силно.

Решетката от шахтата над канапето бе свалена. Нещо бе започнало да излиза от тъмнината.

Но Пени не бе изпищяла затова. Друг зловещ натрапник бе излязъл от кухнята и той бе привлякъл вниманието й. Беше извървял две трети от пътя през столовата и се насочваше към хола, право към тях. Цветът му се различаваше от останалите зверове, макар че бе също толкова противен. Беше в болезнен жълто-бял оттенък, изпъстрен с отвратителни зелено-черни петна и като останалите зверове, които Джак бе видял, изглеждаше хлъзгав, лигав. Беше и много по-голям от останалите, почти три пъти по-едър от плъховидното същество от спалнята. Приличаше малко на игуана, макар че тялото му бе по-стройно; това кошмарно изчадие бе не по-късо от метър, имаше гущерова опашка, гущерова глава и лице. За разлика от игуаната обаче, малкият звяр имаше огнени очи, шест крака и свито тяло, което изглежда можеше да се стегне във възли; благодарение на тази си стегнатост и подвижност съществото бе могло да се промъкне през тръбите за отоплението въпреки размера си. Освен това имаше чифт криле като на прилеп, които бяха атрофирани и явно не му служеха, макар че плашеха, като се отпускаха, пляскаха и трептяха.

Нещото нахлу в хола с размахана зад себе си опашка. Устата му се отвори широко и издаде студен триумфален вик, когато то се спусна към тях.

Ребека коленичи и стреля с пистолета си. Беше в упор; не можеше да не уцели и наистина уцели. Куршумът попадна право в целта си. Изстрелът повдигна звяра от земята и го запрати назад като парцален вързоп. Тупна тежко между хола и столовата.

Трябваше да бъде разкъсан. Но не беше.

По пода и стените можеше да се очаква разплискана кръв — или някаква друга течност, която се движеше из вените на тези същества. Но нямаше нищо подобно.

Нещото отскочи и се заизвива няколко секунди по гръб, после се преобърна и се изправи, закрета настрани. Беше дезориентирано и бавно, но явно невредимо. Побегна в кръг, като гонеше опашката си.

Междувременно погледът на Джак бе привлечен от противното нещо, което бе излязло от шахтата над канапето. Висеше на стената и скимтеше; беше с размера на плъх, но иначе не приличаше на гризач. Напомняше, повече от всичко, на птица без пера. Имаше яйцевидна глава, закрепена на дълъг, тънък врат, който би могъл да бъде на новороден щраус, а злобно издаденият му клюн се размахваше рязко във въздуха. Блестящите му огнени очи обаче нямаха нищо общо с птиците; нямаше земна птица, която вместо крака да има такива дебели пипала. Звярът беше връх на грозотата, ужас, породен от мутации; само като го гледаше, на Джак му прилоша. Зад него се показа подобно, макар и не същото същество.

— Пистолетите пет пари не струват срещу тези неща — викна Джак.