Вуду

Подобното на игуана чудовище бе започнало да възстановява чувството си за ориентация. След миг щеше да дойде на себе си и отново да ги нападне.

Още две същества изпълзяха от кухнята и се появиха в края на столовата, като бързо приближаваха.

Остър писък привлече вниманието на Джак към далечния край на хола, откъм коридора към баните и спалните. Там бе застанало човекоподобното същество и пищеше с размахано над главата си копие. Затича се към тях, като прекоси килима учудващо бързо.

Зад него се изтърси глутница от малки, но страшни съшества, пародии с черти на влечуги, кучета, котки, насекоми, гризачи и паяци. В този миг Джак осъзна, че това наистина са дяволските изчадия, демоничните същества, привикани от дълбините на пъкъла с магиите на Лавел. Това трябваше да е отговорът, колкото и лудо да звучи той, защото няма друго място, откъдето такива отвратителни страхотии биха могли да се вземат. Със съскане, бърборене и ръмжене те вървяха едно през друго, жадни да достигнат Пени и Дейви. Всяко от тях се различаваше по нещо от съседа си, макар, че имаха поне две общи черти — очите от сребристобял огън, като прозорчета към пещ, и убийствено острите малки зъби. Сякаш вратите на ада се бяха разтворили.

Джак блъсна Пени в антрето. С Дейви в ръце, той последва дъщеря си през входната врата, по коридора на единайсетия етаж и забърза към Кийт и Фей, които стояха при отворената врата на един от асансьорите заедно с белокосия портиер.

Зад Джак Ребека стреля три пъти.

Джак се спря и се обърна. Искаше да се върне при нея, но не беше сигурен, че може да направи и това, и да пази Дейви.

— Татко! Побързай! — изпищя Пени от мястото си при вратите на асансьора.

— Татко, хайде, хайде — настоя и Дейви, като се притискаше в него.

Джак с облекчение въздъхна, когато Ребека излезе от апартамента невредима. Стреля още веднъж в антрето на Джеймисънови и затвори вратата.

Когато Джак достигна асансьора, Ребека вече бе до него. Той остави задъхан Дейви на пода и седмината, заедно с портиера, се наблъскаха в кабината. Кийт натисна бутона ПАРТЕР.

Вратите не се затвориха веднага.

— Ще влязат тук, ще влязат тук — изпищя Дейви, като изказа страха, който всички изпитваха.

Кийт отново натисна ПАРТЕР и този път задържа пръст на бутона.

Накрая вратите се затвориха.

Но Джак не се чувстваше в безопасност.

Сега, след като се бяха залостили в тясната кабина, той се чудеше, дали не би било по-разумно да тръгнат по стълбите. А ако демоните успееха да изключат тока и да ги спрат между етажите? А после да пропълзят в асансьорната шахта и да се спуснат до кабината? Ако чудовищната глутница намереше начин да влезе вътре? Боже Господи, ако…

Асансьорът потегли.

Джак вдигна глава към тавана на кабината. Там имаше капак за аварийния изход. Начин да се излезе. Но и начин да се влезе. Отсамната част на капака бе гладка — без панти и дръжка. Явно можеше да се бута нагоре или да се изтегли от спасителната група от другата страна. Дръжката би трябвало да е отгоре и това би улеснило демоните — ако дойдат. А тъй като отвътре нямаше дръжка, капакът нямаше как да се задържи; на насилственото влизане на злите същества не можеше да се попречи — ако дойдат.

Боже, моля ти се, нека не идват.

Асансьорът се спускаше по дългите си кабели бавно, както и се беше изкачвал. Десети етаж… девети…

Пени бе взела от Фей ботуша на Дейви. Помагаше на братчето си да го обуе.

Осми етаж.

С уплашен глас, който често потрепваше, но с познатия си заповеднически тон, Фей запита:

— Какво бяха те, Джак? Какво бяха онези неща в шахтата?

— Вуду. — Джак продължаваше да гледа таблото за етажите над вратите.

Седми етаж.

— Това някаква шега ли е? — обади се портиерът.

— Вуду-дяволи, според мене — продължи Джак. — Но не ме питай как са дошли тук или какво представляват.

Както бе разтърсена и въпреки онова, което бе видяла в апартамента си, Фей подхвърли:

— Ти да не си се побъркал?

— Почти ми се иска да е така.

Шести етаж.

— Няма такива работи като вуду-дяволи — не спираше Фей. — Изобщо…

— Млъкни — сопна й се Кийт. — Ти не ги видя. Нали излезе от стаята за гости преди да се появят от решетката там.

Пети етаж.

— И вече беше вън от апартамента, когато започнаха да излизат от решетката в хола, лельо Фей — добави Пени. — Просто не си ги видяла, иначе щеше да повярваш.

Четвърти етаж.

Портиерът отново подхвана:

— Госпожо Джеймисън, добре ли познавате тези хора? Те не са ли…

Без да му обръща внимание, Ребека го прекъсна и се обърна към Фей и Кийт:

— Джак и аз разследваме странен случай. Убиец психопат. Твърди, че погубва жертвите си чрез вуду-проклятия.

Трети етаж.

Може би ще успеем, помисли си Джак. Може би няма да ни спрат между етажите. Може би ще се измъкнем живи. А може би няма. Фей отново заговори с Ребека:

— Сигурна съм, че вие не вярвате във вуду.

— Не вярвах — кимна Ребека. — Но сега… вярвам.

Джак изведнъж се стресна, като се досети, че фоайето може да е изпълнено с малки, зли същества. Когато вратите на асансьора се отвореха, кошмарната глутница можеше да се нахвърли върху им, да започне да дере и хапе.