Вуду

Не можеше да се отърве от чувството, че зад огъня има нещо, нещо удивително и важно, нещо страховито, което той почти съзираше зад блестящата съвършена пиротехника.

Приближи гущера още малко.

Сега лицето му бе само на сантиметри от муцуната.

Чувстваше как светлината на очите го облива.

Беше тръпчиво студена светлина.

Нажежена.

Учудваща.

Надникна внимателно в черепния огън.

Пламъците за малко не се отдръпнаха, за малко не му разрешиха да види какво има зад тях.

Той присви очи, опита се да види по-добре.

Искаше да разбере голямата мистерия.

Мистерията отвъд огненото було.

Важно беше, искаше, трябваше да я разбере.

Бели пламъци.

Пламъци на снега, на леда.

Пламъци, които криеха съкрушителна тайна.

Пламъци, които зоват…

Зоват…

Почти не чу как вратата на колата се отвори зад него. „Очите“ на нещото-гущер го бяха обладали и почти го бяха хипнотизирали. В съзнанието му снежната улица наоколо се бе позаличила. Още няколко секунди и щеше да е загубен. Но те бяха сбъркали; бяха отворили вратата миг по-рано и той я чу. Обърна се и захвърли колкото можа по-далече нещото-гущер в бурята.

Не изчака да види къде е паднало, не се обърна и да види какво е излязло от лимузината без отличителни знаци.

Просто побегна.

Пред него Ребека и децата бяха стигнали до булеварда. Завиха наляво покрай ъгъла и се изгубиха.

Джак газеше през снега, който на някои места бе почти по-висок от ботушите му, сърцето му биеше като механичен чук, а дъхът му излиташе на бели облачета. Подхлъзна се, едва не падна, възстанови равновесие; тичаше, тичаше и му се струваше, че не бяга по истинска улица, че това е само улица от съня му, кошмарно място, от което не може да избяга.

10

Докато пътуваха с асансьора към четиринайсетия етаж, където бе апартаментът на Ансън и Франсин Дорсет, Фей предупреди:

— И нито дума за вуду и други подобни глупости. Чуваш ли? Ше ни помислят за мръднали.

— Е, аз и не знам за вуду-то — отвърна Кийт. — Но съм адски сигурен, че видях нещо странно.

— Да не си посмял да бълнуваш за това пред Ансън и Франсин. Той ти е съдружник, за Бога. Имате още много да работите заедно. А това ще ти бъде много трудно, ако той си мисли, че ти си някакъв суеверен хахо. От борсовия посредник трябва да се излъчва стабилност. Да има вид на банкер. Банкери и борсови посредници. Хората искат да видят стабилни, консервативни служители в посредническата фирма, преди да им поверят спестяванията си. Не можеш да си позволиш да опетниш репутацията си. Освен това бяха само плъхове.

— Не бяха плъхове — възрази той. — Видях…

— Нищо освен плъхове.

— Знам какво съм видял.

— Плъхове — настоя тя. — Но няма да казваме на Ансън и Франсин, че имаме плъхове. Какво ще си помислят за нас? Няма да позволя да разберат, че в къщата ни има плъхове. Франсин и така вече ме гледа отвисоко; тя гледа всички отвисоко; мисли си, че е някаква благородница, с нейния произход. Няма да й дам и най-малко основание. Кълна се, че няма. Нито дума за плъхове. Ще им кажем, че имаме теч на газта. Те не могат да видят нашия вход от апартамента си, а няма да тръгнат навън в такова време, затова ще им кажем, че сме евакуирани заради повреда в газовата инсталация.

— Фей…

— А утре сутринта — решително заяви тя — започвам да търся нова квартира.

— Но…

— Нямам намерение да живея в сграда с плъхове. Просто няма да го направя, а и ти не можеш да очакваш това от мене. Самият ти би трябвало да искаш да се махнем оттам, колкото може по-бързо.

— Но те не бяха…

— Ще продадем апартамента. А може би е вече време изобщо да се махнем от този проклет мръсен град. Тази мисъл ми се върти в главата вече години. Знаеш го. Може би е време да започнем да си търсим нещо в Кънетикът. Знам, че няма да ти е приятно да пътуваш за работа, но влакът не е толкова лош, пък и си помисли за всички преимущества. Чист въздух. По-голямо жилище за същите пари. Собствен плувен басейн. Няма ли да е хубаво? Може би Пени и Дейви ще идват и ще остават при нас през цялото лято. Не би трябвало да прекарат цялото си детство в града. Това не е здравословно. Да, да, твърдо — захващам се с тази работа от утре.

— Фей, утре всичко ще бъде затворено заради виелицата…

— Това няма да ме спре. Ще видиш. Още утре сутринта.

Вратите на асансьора се отвориха.

По коридора на четиринайсетия етаж Кийт попита:

— Не се ли тревожиш за Пени и Дейви? Оставихме ги така…

— Нищо им няма. — Тя изглежда си вярваше. — Бяха само плъхове. Ти едва ли мислиш, че плъховете ще ги последват извън сградата. Няколко плъха не са страшни. Аз се тревожа повече от този техен баща, който им казва, че е вуду, плаши ги, пълни им главите с тези глупости. Какво му е станало? Може и да преследва някакъв убиец психопат, но вуду-то няма нищо общо с това. Не говори смислено. Откровено казано, просто не го разбирам; колкото и да се опитвам, просто не мога.

Бяха достигнали вратата на Дорсетови. Кийт звънна.

— Помни, нито дума! — подсети го Фей.

Ансън Дорсет трябва да е чакал с ръка на бравата, след като му позвъниха отдолу, защото отвори веднага, докато Фей още предупреждаваше Кийт.

— Нито дума за какво? — попита той.