Вуду

— Да. Така че духовете може би са решили просто да се скрият в колата и да изчакат, докато останем сами.

— Докато татко го няма, за да ни пази.

Ребека знаеше, че имат право. Не искаше да го признае, но знаеше.

Чукането по шасито, тупкането и дрънченето под капака се усилиха, станаха почти неистови.

— Те трошат частите — подхвърли Пени.

— Ще спрат колата! — изстена Дейви.

— Ще влязат вътре — продължи Пени. — Ще се хвърлят върху ни и няма как да ги спрем.

— Стига! — извика Ребека. — Ще успеем да се измъкнем. Няма да им се оставим.

На таблото светна червена светлина. Пишеше МАСЛО. Колата бе престанала да бъде убежище. Беше станала капан.

— Няма да им се дадем. Кълна се, че няма — повтори Ребека, но го каза повече, за да убеди себе си, отколкото да успокои децата.

Изгледите им за оцеляване изведнъж започнаха да изглеждат мрачни като зимната нощ отвън.

Пред тях, на по-малко от една пресечка, през снега и бурята се виждаше катедралата „Сейнт Патрик“ — като голям кораб сред студеното нощно море. Беше масивна постройка и заемаше цял квартал.

Ребека се чудеше дали вуду-дяволите биха посмели да влязат в черква. Бяха ли като вампирите във всички романи и филми? Дали бягаха в ужас и болка просто от вида на разпятието?

Светна нова червена светлина. Моторът загряваше.

Въпреки двата сигнала за неизправности, тя натисна силно газта и колата полетя напред. Ребека зави към алеите пред входа на „Сейнт Патрик“.

Моторът се закашля.

Катедралата предлагаше малка надежда. А може би и напразна надежда. Но това бе единствената надежда, която имаха.

11

Ритуалът по пречистването изискваше цялостно потапяне в приготвена от хунгона вода.

Джак се разсъблече в банята на Хамптън. Беше повече от изненадан от новооткритата у себе си вяра в тези странни ритуали на вуду-то. Очакваше, че ще се чувства смешен в началото на церемонията, но не изпита нищо подобно, защото беше видял онези адски създания.

Ваната бе необичайно дълга и дълбока. Заемаше повече от половината баня. Хамптън каза, че я бил поставил специално за церемониални бани.

Като припяваше с тайнствен задъхан глас, прекалено нежен за човек с този размер, и рецитираше молитви и молби на диалект, който бе смесица от френски, английски и различни африкански племенни езици, Хамптън взе парче зелен сапун — според Джак марката му бе „Ирландска пролет“ — и начерта различни видове уеуе по цялата вътрешна страна на ваната. После я напълни с гореща вода. Във водата добави няколко вещества и предмети, които бе слязъл да вземе от магазина си — сушен розов цвят, три връзки магданоз, седем лозови листа, трийсет грама ечемичена отвара (в сиропа имаше бадеми, захар и цветове от портокал), стрити листа от орхидея, седем капки парфюм, седем разноцветни полирани камъчета, всяко от които бе взето от различни африкански водоизточници, три монети, двеста грама морска вода от териториалните води на Хаити, щипка барут, лъжичка сол, лимоново масло и още няколко неща.

Когато Хамптън му каза, че моментът е дошъл, Джак стъпи в приятно ухаещата вана. Водата беше почти непоносимо гореща, но той я изтърпя. Седна сред парата, избута монетите, камъчетата и останалите твърди предмети и се потопи, така че само главата му остана над водата.

Хамптън попя няколко секунди и му нареди:

— Потопете се целият и бройте до трийсет преди да се покажете отново.

Джак затвори очи, пое дълбоко дъх и легна по гръб, за да се потопи целият. Беше броил едва до десет, когато започна странно да изтръпва от главата до петите. С всяка изминала секунда се чувстваше някак… по-чист… не само в тялото, но и в ума и духа ся, Лошите мисли, страхът, напрежението, гневът, отчаянието — всичко това бе изсмукано от специално приготвената вода.

Скоро щеше да е готов за срещата си с Лавел.

12

Моторът угасна.

Пред тях се изпречи купчина сняг.

Ребека напомпа спирачките. Бяха изключително меки, но все пак хванаха. Колата се блъсна с предницата в натрупания сняг, блъсна се с тъп удар и със скърцане, по-силно, отколкото тя би искала, но не така, че да нарани някого.

Тишина.

Бяха пред главния вход на „Сейнт Патрик“.

— Нещо е влязло в седалката! — извика Дейви. — Ето го, излиза!

— Какво? — Ребека бе слисана от думите и се обърна към него.

Той стоеше опрян в седалката на Пени, но гледаше в друга посока — към облегалката на задната седалка, където бе седял допреди съвсем малко. Ребека погледна покрай него и видя, че нещо се движи под тапицерията. Чу също и сърдито, приглушено ръмжене.

Един от духовете сигурно бе влязъл в багажника. Сега дъвчеше и дъвчеше през седалката, като си пробиваше път към купето на колата.

— Бързо — подкани го Ребека. — Ела отпред при нас, Дейви. Всички ще излезем един след друг през вратата на Пени, но бързо, а после влизаме право в черквата.

Като произнасяше нещо безгласно и отчаяно, Дейви се покатери на предната седалка и седна между Ребека и Пени.

В същия миг Ребека усети, че нещо пулсира в стелките под краката й. Втори дух си пробиваше път към купето оттам.