Вуду

— От гледна точка на божествата децата не може да се приемат за праведни — те са просто невинни. Праведността не е нещо, с което човек се ражда. Тя е благодат, която се постига само чрез години добродетелен живот. Човек става праведен само когато съзнателно предпочита доброто пре злото в хилядите ситуации на всекидневния живот.

— Да не би да твърдите, че Бог — или доброжелателните божества, ако предпочитате така — защитава праведните, но не и невинните?

— Да.

— Невинните малки деца за уязвими за чудовището Лавел, а аз не съм, така ли? Това е възмутително, нечестно и просто лошо.

— Вие имате прекалено добре развито чувство за несправедливостта — и истинска, и въображаема. Това е, защото сте праведен.

Сега вече Джак не можеше да стои на едно място. Докато Хамптън се беше отпуснал доволен в стола си, Джак закрачи с босите си крака.:

— Да се спори с вас е ужасно притеснително.

— Това е моята област, а не вашата. Аз съм теолог, без университетска степен наистина, но не съм и просто аматьор. Майка ми и баща ми бяха искрени римокатолици. За да открия собствената си вяра, аз изучих всички религии, и основните, и по-маловажните, преди да се убедя, че истината и ефективността се крият във вуду-то. То е единственото изповедание, което винаги се е приспособявало към всяка вяра; всъщност вуду-то поглъща и използва елементи от всяка религия, с която влезе в контакт. То е синтез от много доктрини, които обикновено воюват една с друга — всичко от християнството до юдейството, от култа към слънцето до пантеизма. Аз съм специалист по религиите, лейтенанте, и не бива да ви учудва, че ще ви надвия по въпросите, свързани с тях.

— Какво ще кажете тогава за Ребека, партньорката ми? Тя бе ухапана от едно от съществата, а не е, за Бога, лош или покварен човек.

— Съществуват степени на добротата и на чистотата. Някой може да е добър човек и все пак да не е праведен, също както друг би могъл да е праведен и да не светец. Аз съм се срещал с госпожица Чандлър само веднъж, вчера. От онова, което забелязах обаче, мисля, че тя поддържа дистанция между себе си и хората и че до известна степен се е отдръпнала от живота.

— Детството й е било изпълнено с премеждия. Дълго време се е страхувала да си позволи да обича когото и да е или да установи трайна връзка.

— Виждате ли? — кимна Хамптън. — Човек не може да си спечели благоразположението на Рада и да получи имунитет срещу силите на мрака, ако се оттегли от живота и по този начин избягва много от ситуациите, които изискват да се избере между доброто и злото, между правилното и погрешното. Тъкмо при правенето на този избор вие сте постигнали благоволение.

Джак стоеше при камината и се топлеше на газовия огън — докато подскачащите пламъци изведнъж му напомниха за очните кухини на духовете. Извърна се от пламъците:

— Да предположим, че аз наистина съм праведен човек — как ще ми помогне това да открия Лавел?

— Трябва да прочетем няколко молитви — предложи Хамптън. — Необходимо е да преминете през ритуал за пречистване. А когато сте го направили, синовете на Рада ще ви покажат пътя към Лавел.

— Тогава да не губим повече време. Хайде. Да започваме.

Хамптън стана от стола си — човек-планина.

— Не бъдете прекалено нетърпелив и прекалено безстрашен. Най-добре е да се подхожда предпазливо.

Джак си помисли за Ребека и за децата в колата, които трябваше да са постоянно в движение, за да не попаднат в капана на духовете:

— Има ли значение дали съм предпазлив или безразсъден? Нали Лавел не може да ми навреди?

— Вярно е, че божествата са ви осигурили защита срещу магиите, срещу всички сили на мрака. Майсторството на Лавел като бокор тук няма да му свърши работа. Но това не значи, че сте безсмъртен. Не значи, че сте защитен срещу опасностите на този свят. Ако Лавел би поел риска да бъде преследван за престъплението, ако би посмял да се изправи пред съда, той просто би могъл да вземе пистолет и да ви пръсне главата.

10

Ребека караше по Пето авеню, когато тупането и дрънченето по шасито на колата започнаха отново. Този път бяха по-силни, така че събудиха и децата. И вече не бяха само точно под тях; сега се чуваха от предната част на колата, под капака на двигателя.

Дейви се надигна от задната седалка и се хвана за предната, а Пени застана почти изправен, отърси съня от очите си и попита:

— Хей, какъв е този шум?

— Предполагам, че има някаква повреда в мотора — отвърна Ребека, макар че колата вървеше нормално.

— Духовете са — изстена Дейви с глас, изпълнен с ужас и отчаяние.

— Не може да са те — отсече Ребека.

— Под капака на двигателя са — забеляза Пени.

— Не — настояваше Ребека. — Изобщо не сме спирали, откакто излязохме от гаража. Няма начин да са успели да влязат в колата. Невъзможно е.

— Може да са били тук още от гаража — допусна Пени.

— Не. Тогава биха ни нападнали още там.

— Освен ако — замисли се Пени, — освен ако са се страхували от татко.

— Да са се страхували, че той ще ги спре — добави Дейви.

— Както спря оня, който се хвърли върху тебе — обърна се Пени към брат си, — пред къщата на леля Фей.