Вуду

— Знам някои неща от ритуала, който трябва де е използвал. Той може да се извърши само от майстор, от първостепенен бокор. Древните божества не биха се отзовали на магьосник с по-малка сила. За да направи това, бокорът първо трябва да изкопае яма в земята. Тя се оформя като дупка от метеор и е дълбока към един метър. Бокорът изпълнява някои напеви… използва някои билки… И налива три вида кръв в ямата — от котка, плъх и човек. Когато изпява последното си, много дълго заклинание, дъното на ямата магически се преобразява. В известен смисъл — не е възможно нито да се обясни, нито да се разбере — ямата става много по-дълбока от метър; слива се с портите на ада и става нещо като шосе между нашия и подземния свят. От ямата започва да струи топлина, а също и смрадта от ада, и дъното й заприличва на стопено. Когато бокорът накрая призове съществата, които му трябват, те минават през портите, а после през дъното на ямата. По пътя си тези духовни същества придобиват физически тела, глинени тела, съставени от земята, през която минават, които обаче са повратливи, напълно подвижни и живи. От подробното ви описание на съществата, които сте видели тази вечер, бих казал, че са били въплъщение на дребни демони и зли хора, живели някога, а после запратени в ада — те са сред най-низшите му обитатели. Главните демони и самите древни божества щяха да бъдат много по-големи, по-зли, по-силни и безкрайно по-отблъскващи на вид.

— О, и тези проклети неща бяха достатъчно отблъскващи — увери го Джак.

— Предполага се обаче, че много от древните имат толкова отблъскващ облик, че просто поглеждането към тях води до мигновената смърт на онзи, който ги е видял — поклати глава Хамптън и продължи да крачи.

Джак отпи от брендито си. Имаше нужда.

— Освен това — добави Хамптън, — малкият размер на тези зверове изглежда подкрепя мнението ми, че портите сега са едва открехнати. Пролуката е твърде тясна, за да могат някои от главните демони или божествата на мрака да се измъкнат.

— И слава Богу.

— Да — съгласи се Карвър Хамптън. — Трябва да благодарим на всички доброжелателни божества за това.

5

Пени и Дейви още спяха. Без тяхната компания нощта бе самотна.

Чистачките изтласкваха снега от предното стъкло.

Вятърът бе така силен, че тресеше лимузината и принуждаваше Ребека да държи кормилото по-здраво от преди.

Тогава нещо изшумя под колата. Туп, туп. Почука по шасито достатъчно силно, за да я стресне, но не и да събуди Децата.

И отново. Туп, туп.

Погледна през огледалото за обратно виждане, за да се увери, че не е закачила нещо. Но задния прозорец на колата бе отчаст замръзнал и й пречеше да вижда добре, а гумите изхвърляха дебели стълбове сняг, които закриваха почти всичко зад колата

Тя нервно проучи показанията на таблото, но не откри някакъв признак за повреда. Масло, гориво, реле, акумулатор — всичко изглежда бе наред; нямаше предупредителни светлинки или стрелки, сочещи нулата. Колата продължаваше да бръмчи сред бурята. Обезпокояващият шум явно не се дължеше на повреда в двигателя.

Тя премина още една пресечка, без шумът да се повтори, после друга пресечка и още една. Започна да се успокоява.

Добре, добре, казваше си тя. Не бъди така идиотски плашлива. Стой си спокойно и не се тревожи. Самата обстановка го изисква. Сега няма нищо и нищо няма да има. Аз съм добре. Децата са добре. Колата е добре.

Туп-туп-туп.

6

Газовите пламъци се плъзгаха покрай керамичната имитация на пънове.

Стъклените лампи светеха приятно, свещите потрепваха, а особеният нощен мрак напираше към прозорците.

— Защо тези същества не искат да ухапят мене? Защо магията на Лавел не може да ми навреди?

— Отговорът е само е един — отвърна Хамптън. — Силата на бокора не може да се простре върху праведен човек. Праведните са добре защитени.

— И какво трябва да значи това?

— Точно каквото казвам. Вие сте праведен, добродетелен. Вие сте човек, върху чиято душа стои отпечатъкът само на най-незначителни грехове.

— Вие се шегувате.

— Не. Изживели сте живота си така, че сте си спечелили имунитет срещу силите на мрака, имунитет срещу проклятията, заклинанията и магиите на магьосници като Лавел. Вие сте неприкосновен.

— Това е направо смехотворно. — Джак явно се чувстваше неудобно в ролята на праведник.

— Иначе Лавел досега би ви убил.

— Не съм ангел.

— Не съм казал, че сте. Нито сте светец. Просто сте праведник. А това е достатъчно.

— Глупости. Не съм нито праведен, нито…

— Ако се мислехте за праведен, това щеше да е грях — грехът на самодоволството. Сляпа убеденост в правотата ви, непоклатима увереност в собственото ви морално превъзходство, непризнаване на собствените ви пропуски — за вас тези недостатъци не са присъщи.

— Карате ме да се чувствам неудобно — призна си Джак.

— Виждате ли? Не ви е присъщ дори и грехът на прекомерната гордост.

Джак вдигна чашата си:

— А това? Аз пия.

— Стигате ли до крайности?

— Не. Но ругая и псувам. Това определено го правя. Споменавам напразно името на Бога.

— Много дребен грях.

— Не ходя на черква.