Вуду

Обърнат с гръб към брулещия вятър, Джак натисна копчето до вратата, но не остана доволен от краткото иззвъняване; задържа там палец и го натискаше така силно, че пръстът малко го заболя. Дори през затворената врата шумът от звънеца скоро започна да дразни. Вътре сигурно беше пет-шест пъти по-силен. Ако Хамптън погледнеше през шпионката и решеше да не отваря, след като види кой е, би било по-добре да има чифт много добри запушалки за уши. След пет минути щеше да получи главоболие. След десет минути звънът щеше да бъде като шиш за разбиване на лед, забит в ушите му. Ако това не помогнеше обаче, Джак възнамеряваше да ескалира атаката, така че се огледа наоколо за купчина тухли, празни шишета или други тежки изхвърлени предмети, които би могъл да запрати към прозорците на Хамптън. Не го беше грижа, че може да го обвинят в злоупотреба с власт, нито пък че може да загази и да го уволнят. Периодът на учтивите молби и възпитания спор беше отминал.

За негово учудване, след по-малко от половин минута вратата се отвори и там се изправи Карвър Хамптън, който изглеждаше още по-голям и по-страшен; не бе намръщен, както очакваше, а усмихнат, не му се сърдеше, а се радваше.

Преди Джак да успее да проговори, Хамптън започна:

— Значи сте добре! Слава Богу за това. Слава Богу. Влезте. Не мога да ви обясня колко се радвам, че ви виждам. Влезте, влезте. — Зад вратата имаше малка площадка, от която почваха стълбите. Джак влезе, а Хамптън не спираше:

— Боже, човече, бях се уплашил почти до смърт. Добре ли сте? Изглеждате добре. Ще ми кажете ли, за Бога, че нищо ви няма?

— Добре съм — отвърна Джак. — Но за малко нямаше да бъда. Имам да ви питам толкова много неща, толкова…

— Елате горе — подкани го Хамптън и го поведе. — Трябва да ми кажете какво е станало, всичко, всяка подробност. Тази нощ е много важна и е изпълнена със събития — знам го, чувствам го.

Джак събу облепените си със сняг ботуши и последва Хамптън по тесните стъпала:

— Трябва да ви предупредя, че съм дошъл да искам помощта ви и, кълна се в Бога, ще я получа по един или друг начин.

— Ще се радвам да ви помогна. — Хамптън продължава ше да го учудва. — Ще направя каквото мога, всичко каквото мога.

Стълбата ги изведе в удобен на вид, добре обзаведен хол с много книги върху рафтове покрай едната стена, ориенталско ковьорче върху отсрещната стена и прекрасен ориенталски килим, главно в синьо и бежово, който заемаше по-голямата част от пода. Четирите стъклени настолни лампи на ярки сини, зелени и жълти ивици бяха разположени така умело, че привличаха погледа с красотата си независимо на коя страна гледаше човек. Имаше и лампи за четене, с по-функционален дизайн, по една до всеки фотьойл. И те, и четирите стъклени лампи светеха. Светлината им обаче не стигаше до всички ъгли на стаята и там, където нормално би трябвало да има леки сенки, бяха поставени множество горящи свещи, общо поне петдесет.

Хамптън очевидно видя, че свещите го озадачиха и обясни:

— Тази вечер в града има два вида мрак, лейтенанте, първият е просто мракът, който е отсъствие на светлина. После идва мракът, който е физическото присъствие — истинското проявление — на окончателното сатанинско зло. Втората, злокачествена форма на мрак се храни от първата, по-обичайната, загръща се с нея и умно се прикрива. Но тя е там! Затова не искам сенките да бъдат близо до мене тази нощ, ако мога да го избегна, тъй като никой не знае кога обикновената, невинна сянка може да се окаже нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Преди този случай Джак, който винаги се бе отличавал с широта на мисленето, никога не би приел сериозно предупреждението на Карвър Хамптън. В най-добрия случай би го приел за ексцентрик; в най-лошия за малко луд. Сега нито за миг не се усъмни в искреността и точността на думите на хунгона. За разлика от Хамптън Джак не се страхуваше, че сенките внезапно ще скочат към него и ще го хванат с нематериални, но смъртоносни ръце на мрака. Все пак, след нещата, които бе видял тази вечер, не бе склонен да изключи дори и тази странна възможност. Той също предпочиташе ярката светлина в случая заради онова, което би могло да се крие сред сенките.

— Изглеждате премръзнал — забеляза Хамптън. — Дайте ми палтото си. Ще го простра върху радиатора да се суши. Ръкавиците също. После седнете, ще ви донеса малко бренди.

— Нямам време за бренди. — Джак не разкопча палтото си и не свали ръкавиците. — Трябва да намеря Лавел. Аз…

— За да намерите и да спрете Лавел — подхвана Хамптън — трябва да бъдете добре подготвен. А за това е нужно време. Само глупак би се втурнал отново сред тази буря само с полуоформени идеи къде да отиде и какво да направи. А вие не сте глупак, лейтенанте. Дайте ми тогава палтото си. Мога да ви помогна, но ще ни отнеме повече от две минути.

Джак въздъхна, измъкна се от тежкото си палто и го подаде на хунгона.