XIV колония

— Интересно, колко бързо забравихме, че и ние сме минали през същия период на съзряване. Днешна Русия не е толкова различна от Съединените щати в края на деветнайсети век, а дори и през трийсетте години на миналия. И тук корупцията е била начин на живот. А какво да очакваме от една страна, отхвърлила осемстотин години авторитарно управление? Че Русия в миг ще стане процъфтяваща демокрация? И че всичко ще е наред? Колко наивно.

Беше прав. Всичко това бе обсъждано в детайли от Рейгън и съветниците му, когато „Пас напред“ все още беше в процес на реализация. По онова време всички се питаха какво ли ще дойде след комунизма. Но малко се замисляха над алтернативите. За всички бе важно да приключи Студената война. Сега, двайсет и пет години по-късно, Русия изглеждаше по-авторитарна и корумпирана от когато и да било, със слаба икономика, почти несъществуващи политически институции и мъртвородени реформи.

— Хората, които представлявам, са ме упълномощили да бъда откровен с вас. Те искат да знаете, че в руското правителство има фракции, които се стремят към опасни неща. Може би дори към война. Тези хора ненавиждат Щатите повече от комунистите навремето. Но повечето от тях мразят и онова, в което се е превърнала Русия.

— А именно?

Той дръпна с наслада от цигарата си, издишвайки струя дим.

— И двамата с вас знаем, че Русия вече не е глобална заплаха. Да, тя води война в Грузия, продължава да заплашва Балтийските републики, нахлу с войски в Украйна. Е, и? Русия е твърде бедна, за да постигне нещо повече от биене в гърдите. Вашингтон знае това. Москва го знае. И вие също го знаете.

Което си беше истина.

Във всички разузнавателни доклади се повтаряше едно и също. Руската армия е напълно деморализирана, повечето военнослужещи са зле обучени и нископлатени. Всеки месец средно по дванайсет войници се самоубиват. И макар съвременна Русия да разработваше някои страховити бойни самолети, ултрабезшумни подводници и свръхбързи торпеда, тя не успяваше да ги произвежда в достатъчни количества. Само ядреният й арсенал все още продължаваше да внушава респект, но и там две трети от оръжията бяха остарели. От глобалното й влияние не беше останало нищо, а и като регионална сила възможностите й бяха твърде ограничени.

Единственото, на което беше способна, бе да заплашва.

— По всичко личи, че определени събития от последните дни са провокирали ново чувство на гордост сред определени среди на руското правителство — каза мъжът. — Противно на онова, което вие или ЦРУ може би си мислите, не всички в Русия са корумпирани и се продават. Все още съществуват и идеалисти. Фанатиците не са изчезнали. А те са най-опасни от всички.

Тя схвана проблема.

— Войната е вредна за бизнеса.

— Може и така да се каже. Всяка година стотици хиляди руснаци напускат страната. И това не са бедни и необразовани хора. А способни предприемачи, обучени професионалисти, инженери, учени.

Стефани знаеше, че и това е вярно. Корупцията, бюрокрацията, беззаконието прогонваха хората към по-безопасни за живеене места. Но тя знаеше и друго.

— Повече идват, отколкото си отиват. Нищо не ви заплашва.

— Слава богу, изобилието на работни места привлича хора. Което е още една причина Русия да не може да си позволи глупостите на онези фанатици. Тя трябва да надгражда онова, с което разполага, да диверсифицира експорта си извън петрол и газ, да развива икономиката си, вместо да се готви за война, която не може да спечели. Надявах се, че вие и аз ще постигнем съгласие по тези прости истини.

— Вече не работя за американското правителство. Бях уволнена.

— Но все още се ползвате с доверието на президента. Осин ни го каза. Той твърди, че вие сте единственият човек, който може да говори с Даниълс.

— И какво да му кажа?

— Че сме тук, за да му помогнем.

Тя се изсмя.

— Шегувате се, нали? Руски олигарси искат да помагат. И какво точно смятате да направите?

— Онова, което вие не можете. Да елиминираме фанатиците в правителството. Това връщане назад към съветските нрави трябва да спре. Говори се, че Русия щяла да суспендира договорите за контрол над въоръженията, да тества с бомбардировачи охраната на въздушното пространство на НАТО, дори да пренасочи отново ракетите си към Европа и Съединените щати. Това ли искате?

Тя виждаше, че този човек е уплашен. Интересно, какво ли бе нужно, за да изопнеш докрай нервите на някого, свикнал да работи с хора без съвест?

— Никой не желае нова Студена война — продължи той. — Това би било лошо не само за моите благодетели, но и за света. За вас онези, които представлявам, са престъпници. Е, добре, ще го преживеят. Но не те ви пречат. Всъщност искат да правят бизнес с вас. Тези хора нямат армии и ядрени ракети.

— Но изнасят престъпност.

Той издиша пренебрежително струйка дим към небето и сви рамене.

— Нищо в живота не е идеално. Те биха ви казали, че цената си струва, особено с оглед на алтернативата.

— И те предлагат да отстранят всички проблеми.

— Тези дни ще има много погребения в Москва.