XIV колония

Сю се бе преоблякла с джинси, карирана памучна риза, късо палто, ботуши и ръкавици. Беше се въоръжила с ловна пушка и пистолет от колекцията на баща си. Лорънс Бегин явно беше привърженик на Втората поправка.

Горе-долу по средата на пътя ги застигна дъжд, който силно затрудняваше видимостта по шосето. Сю му бе показвала накъде да кара през плетеницата от кръстовища, докато накрая се озоваха в крайбрежното селце Лонг Бийч. Баща й притежавал къща наблизо, където — по нейните думи — се оттеглял понякога на спокойствие. Но Люк си каза, че поредното му „оттегляне“ едва ли беше случайно — твърде много съвпадаше с обаждането на Питър Хедлънд.

— Днес мислех да се връщам в базата — каза тя, докато крачеха под дъжда.

— Няма ли да ти създадат неприятности?

— Официално съм в отпуск до утре сутринта.

Пред тях се извисяваше огромна бяла къща с дълги веранди, масивни каменни основи и керемиден покрив. Отстрани имаше отделен гараж за две коли. Безлистни кленове и букове образуваха полукръг около имота. Сю се бе обадила предварително на баща си, за да му обясни ситуацията.

На предната веранда ги чакаше висок мъж с квадратно лице и посивяла кестенява коса, облечен в нещо като ловджийски костюм и стиснал в ръце ловна карабина браунинг. Люк и братята му имаха по една такава. Техният баща също беше ревностен почитател на Втората поправка.

— Добре ли си? — попита Бегин дъщеря си.

— Прерязала е гърлата на трима мъже — обади се Люк.

Бегин го изгледа със смесица от любопитство и презрение.

— Дъщеря ми е войник — каза той. — Знае как да се отбранява.

Люк влезе на сухо под навеса на верандата.

— По това спор няма — отвърна сговорчиво той.

— Още не сме се запознали — каза Бегин, — а вече не ми харесваш.

— Често ми се случва. Но или ще свършим тази работа кротко и по лесния начин, или по трудния, като тук ще гъмжи от федерални агенти. Искам отговори, и то веднага.

Бегин все още стискаше пушката в ръцете си; дулото й беше насочено нагоре, но показалецът му не мърдаше от спусъка.

— Уверявам ви, господин Бегин, че няма да успеете да се възползвате от това нещо. Аз също знам как да се отбранявам.

— Какво искаш? — попита другият мъж.

— Четиринайсетата колония. Хедлънд ми каза да ви питам за нея.

По-възрастният мъж го изгледа изпитателно.

— Хедлънд се свърза вчера с вас. Каза ви: Това трябва да е. Мислехме си, че всичко е отдавна забравено, но явно сме се лъгали. Отново се започва. Ставаше дума за Четиринайсетата колония. Така че искам да чуя всичко. Кой, какво, защо, къде, кога.

— Питър ме предупреди, че сигурно ще се чуем с теб.

— Радвам се, когато съм очакван. Улеснява работата ми.

И тогава Люк забеляза нещо в дъжда зад гаража почти до линията на дърветата. Купчина замръзнали буци пръст и в тях — забита лопата.

— С разкопки ли се занимавате? — попита той.

— Я по-добре млъкни и ела вътре.

Стефани стигна по тротоара до Седма улица и зави към центъра на града.

Въздухът беше изпълнен с рев на двигатели; по небето североизточният вятър носеше сиви облаци. Задаваше се поредният леден дъжд или може би сняг, а имаше още доста път да извърви, преди да се прибере на топло.

С ръце в джобовете на палтото, тя се озърташе за такси. Но Вашингтон не беше като Ню Йорк, където гъмжеше от таксита по всяко време на денонощието. Разбира се, можеше да извади телефона и да си повика. Не се бе возила на такси от десет години, понеже винаги бе имала на разположение служебен автомобил и охрана. Несгодите на безработицата започваха да се проявяват, но с времето щеше да свикне и с тях.

Имаше пропуснато обаждане на телефона си — Котън я бе търсил. Трябваше да му звънне и смяташе скоро да го направи. Междувременно изключи тихия режим на телефона.

Беше я раздразнило отношението на Ишмаел, който се държа с нея едва ли не като съюзник, с когото все още ги свързва обща кауза. Руските престъпни синдикати бяха сред най-сложните като структура, жестоки, безскрупулни и опасни организации в света. Това се дължеше отчасти и на факта, че дейността им в Русия беше практически институционализирана. Ситуацията донякъде напомняше, както й бе посочил и той, на ранните дни на организираната престъпност в Америка. Не беше лесно да припознаеш за партньори банда мошеници и престъпници. Но все пак, каза си тя, ако някой беше в състояние да реши проблемите в руското ръководство, това бяха олигарсите и тяхната частна армия.

Телефонът й иззвъня.

Стефани го извади и отговори.

— Трябваш ми, моментално — каза Дани Даниълс. — Къде си всъщност?

— Няма да повярваш, ако ти кажа.

— Пробвай.

И тя му каза.

— Права си. Наистина не е за вярване.

— Но е истина.

— Чакай на място. Ще пратя кола да те вземе.

— Какво става?

— Ще си поговорим със следващия президент.