Джордж Шулц (Глава 18) и Сайръс Ванс (Глава 9) са бивши държавни секретари на САЩ. Йоан Павел II действително посещава в затвора и прощава на своя убиец (Глава 55), а Съветският съюз си остава основният заподозрян в опита за покушение срещу папата през 1981 г.
Градините на Белия дом, Лафайет Парк и Пършинг Парк (Глава 76) са описани точно и правдиво. Залата за заседания в Белия дом съществува, а в нея се намира закупената и подарена от Никсън маса (Глава 58). Опожаряването на Капитолия и на Белия дом от британците през 1815 г. е исторически факт (Глава 59 и 70). Войната от 1812 г. се смята за „Войната на Мадисън“, като е била натрапена на британците против волята им (Глава 39). През август 1815 г. американските войски действително са избягали от федералния окръг Колумбия, без да окажат каквато и да било съпротива.
Църквата „Сейнт Джон“ датира от периода на реконструкцията на Белия дом (Глава 70). Аз се натъкнах на този факт при едно посещение с екскурзовод (такива са достъпни за широката публика) и веднага реших, че една връзка между двете събития би звучала твърде логично. Успях също да се добера до подземието на храма (това не е част от организираната обиколка), което съм описал истинно в Глава 75 и 76, с едно изключение: в стената наистина има различен участък, но не поради разликата в цвета на тухлите. Дупката, през която някога са се подавали въглища за парните котли, е зазидана не с тухли, а с бетон. Наличието на такава дупка обаче пришпори въображението ми и аз я превърнах в начало на тунел, водещ към Белия дом. През над двестагодишната си история църквата действително е била затваряна за ремонти, както пише и в романа (Глава 73 и 75).
В историята се споменава и Двайсетата поправка към Конституцията заедно със закона от 1947 г. за предаване на президентските правомощия. И двата документа са пълни с правни недостатъци и вътрешни противоречия, които Конгресът до ден-днешен не проявява желание да разреши (Глава 42 и 48), създавайки потенциални проблеми на Върховния съд. Обсебеността на съветските власти от тази тема е моя измислица, но е истина, че бившият Съветски съюз е изучавал най-внимателно всички аспекти на американското общество, търсейки слабите му места. Всеки път, когато 20 януари се е падал в неделя, церемониите по полагане на клетва са се провеждали два пъти: веднъж в неделя, и втори път в понеделника след нея (Глава 58). Такъв беше и случаят с встъпването на Рейгън в длъжност за втория му президентски мандат през 1985 г. Практиката с определянето на член на правителството за правоприемник съществува (Глава 58), като решението е на началника на президентската канцелария. Вярно е също, че най-висшестоящият оцелял след евентуална атака държавен служител става президент, независимо дали той е определеният правоприемник, или не (Глава 48 и 79).
РА-115 си остава загадка. Никой не е виждал с очите си ядрено устройство с размерите на куфар, произведено в Съветския съюз. Въпреки това Станислав Лунев, най-висшият съветски разузнавач, избягал някога в Съединените щати (Глава 11), описва такива устройства в своята мемоарна книга „През очите на врага“. През 90-те Конгресът провежда изслушвания във връзка с предполагаемото им съществуване, като описанието им в романа (Глава 68) е заимствано от тези изслушвания. Необходимостта от загряване на пусковия механизъм (Глава 68) е добавена от мен.
Скривалища с оръжие на КГБ са откривани в Европа и Далечния изток (Глава 19), но никога в Съединените щати (Глава 66 и 68). Бившите архивари на КГБ са доказано най-добрият източник на информация. Дефинитивният труд по въпроса е озаглавен „Щит и меч: Архивът на Митрохин и тайната история на КГБ“, публикуван през 1999 г.
И накрая, няколко думи за Канада. Бащите основатели отчаяно са се стремили тази територия да се превърне в четиринайсетата колония, като в Конституцията фигурира текст, допускащ нейното автоматично присъединяване към новата държава (Глава 39).
Но това така и не станало.
А и двата опита за превземането й се провалили.
Канада се появява отново в полезрението ни в ранните години на XX в. Планът за инвазия от 1903 г. съществува (Глава 59, 61 и 62), като голяма част от текста в Глава 61 е цитиран дословно. На 21 май 1916 г. Военният колеж на Сухопътните войски представя план за военна офанзива, а всички отпуснати средства и подготвителни дейности, описани в Глава 62, отговарят на истината. Огромното военно учение на канадската граница през август 1935 г. също се е провело. Нови тревоги около Канада възникват през Втората световна война, особено свързани с евентуално завладяване на Англия от Германия; изготвен бил документ от 94 страници за начина, по който САЩ да получат контрол върху канадската територия. Съществува дори и книга по въпроса: „Защитата на една незащитена граница“ от Ричард А. Престън. Разбира се, всякаква връзка между Братството на Синсинати и тези събития е измислица.