XIV колония

Зорин слушаше внимателно, докато Аладин му обясняваше за спътниковата система за прехващане, състояща се от движещи се с голяма скорост волфрамови проектили с размер на пъпеш, които действали като кинетични бойни глави, способни да унищожат ракета или спътник.

— Всичко това звучи изумително. И би било, стига да работеше. Но системата съществува само на хартия. Няма никаква надеждна, използваема технология, която да осигури практическото й приложение в реалния свят.

— Кажете ми за Пентагона — отвърна Зорин.

— Знаят, че всичко е лъжа, но си дават вид, че нещата вървят по план, и наливат милиарди долари. Не разбирате ли? От нас се иска единствено да убедим обществеността, че се работи.

— Рейгън сам каза, че задачата е колосална по мащабите си и че може да не бъде изпълнена до края на века.

— Има голяма разлика между нещо, което е трудно и би отнело време, и нещо, което е напълно неосъществимо. ИСО просто няма да стане, или по-точно, няма да стане в обозримото бъдеще. И във Вашингтон го знаят. Единствената полза от цялата програма ще бъде, че няколко компании ще напълнят джобовете си, разработвайки нещо, което никога няма да види бял свят.

Информацията се категоризираше според надеждността на източника.

„От извора“ означаваше информация от източник, имащ пряк достъп до онова, за което съобщаваше. „Недоказана“ — информация, която трябваше да бъде надлежно проверявана. „Непотвърдена“ — такава, която идваше от съмнителен източник, но след като той успееше с времето да докаже информираността си, се прекатегоризираше в „надеждна“.

Вербуването на източници беше негова специалност; правилата на играта бяха прости: използвай здрав разум. Обектът трябваше на първо място да си струва усилията и да има достъп до надеждна информация. Ако отговаряше на тези условия, с него се установяваше контакт, по възможност неформален и привидно случаен, след което се създаваше приятелство. Разбира се, винаги имаше опасност обектът да се окаже примамка, противников агент, маскиран като разработвано лице. Точно каквото Зорин си бе помислил първоначално за Аладин. Такива неща се случваха често и обикновено слагаха край на кариерата на водещия офицер от КГБ. Накрая, след щателна проверка за благонадеждност и поне седем лични срещи, на които да получи одобрението на вербовчика, той се завеждаше на отчет със съответния псевдоним.

Аладин обаче бе преминал успешно всички изпитания и бе категоризиран като „високо надежден“.

И току-що му бе подал информация, която в най-добрия случай можеше да се окаже фантастичен удар, а в най-лошия — лъжа. Той я бе докладвал нагоре. С което само си бе спечелил мъмрене от началниците.

Москва гледаше на ИСО като средството, с което Съединените щати целяха да неутрализират съветската военна мощ и да изземат инициативата при контрола върху въоръженията.

За Кремъл една отбранителна система с космическо базиране правеше нападателната ядрена война неизбежна. И кремълският отговор не закъсня: Съветите трябваше да разработят подобна своя система, като на КГБ бе възложено да ускори процеса посредством шпионаж. Но вместо да им предостави така желаната полезна информация, Зорин им бе докладвал, че всичко това можело да се окаже измама.

Той се размърда в кожената седалка на самолета, като си припомни официалния отговор на своя доклад за Аладин.

Не ни занимавай с глупости и се захващай за работа.