За спасяването на света

„Мащабите на нашите тела са с няколко порядъка под мащабите на света, в който живеем, и за да се справяме с него, еволюцията ни е открила формата Функционална единица.

Функционалната единица е обособена в пространството. Основното ù предназначение е да осигурява подходящи и постоянни условия за живот и съвместна целенасочена изява на включените в нея Структурни единици. Освен самите нас Функционалната единица включва още и специализирана обвивка-корпус, пространствено оформена съобразно максималните възможности за функциониране. Обвивката е много сложна, структурирана и с висока степен на автономност. Частите ù са рационално свързани една с друга.

Функционалната единица се ръководи от Локален център за управление, програмиран с вложени му от нас възможности и принципи за действие. Подсигурен е с известна разумна свобода в избора на решение.“

Локален център за управление на Функционалната единица… За какво напомня това? Ако оприлича Функционалната единица с… един завод например, с цялото му техническо оборудване и личен състав, Локалният център за управление ще бъде – какво?… – ще бъде командната зала на завода плюс терминалите по бюрата на ръководителите…

Функционална единица = завод?…

… Сега, когато записвам тези редове, и сам аз се изненадвам от привидното хладнокръвие, с което съм обмислял посланието и съм търсил аналогии между двата свята, вместо на един дъх да изчета двайсет и четирите страници, че и дори първо да надникна в края! Но това хладнокръвие е наистина само привидно! Опитите ми да осъзнавам прочетеното бяха всъщност не последователно обмисляне, а спонтанни взривове от мисловни видения, обобщени и необлечени в понятия дори. И се извършваха в някакъв втори пласт на съзнанието ми, едновременно и паралелно с четенето и без да му пречат… Вън е нощ, тиха и черна, високо горе невидими облаци скриваха звездите, необятният парк долу обгражда с маслена чернота института. И само тук, на трийсет и петия етаж, облени в бяла светлина, аз и посланието – сами във всемира… Мисълта, че край мен се е кротнал милионен град, не намаляваше това лепкаво чувство на самота. Разтвореното пред мен послание от далечните братя по разум – също. Обратното дори! Усилваше тишината край мен, разреждаше въздуха, тласкаше към телефона натежалия ми поглед – ако споделях с някого новината, необичайната умора щеше да се поразсее може би; тази умора, била възторг преди миг, след миг – отново, пулсираща не в мен, а чрез мен, която ме мачка и меси в синхрон с метаморфозите на отприщените мисли, борещи се с трудните за преглъщане порции информация от посланието…

Функционална единица = завод…

Автоматичен завод?

Нещо като нашите роботи ще се окаже май тази тяхна Функционална единица. Прилика има наистина. Роботът е машина, съставена от краен брой модули-органи (структурни единици!), които са свързани в едно цяло (функционална единица!), с цел да изпълняват някакви функции, и едно локално управляващо устройство – „мозъкът“ на робота…

Да, приликата между нашия робот и тяхната Функционална единица е задоволителна… С една разлика, че самите те, „хората“ от този друг свят, са градивните елементи на своите Функционални единици, докато нашите роботи ги правим от метал и пластмаси. Е, да, правим ги до голяма степен и антропоморфни…

Стоп!

Антропоморфни!..

Дъхът ми спря…

Модулите-органи в робота в преобладаващата си част повтарят органите на човека – структурно роботът до голяма степен прилича на човек. Функционалната единица прилича на робот. Значи – прилича и на човек!

Функционална единица = човек?!