За спасяването на света

„Нищо, което човек е извършил някога всеотдайно, не е направено напразно.“

Стефан Цвайг

Бурята продължаваше вече трети ден. На Пясъчната планета това бе нещо обичайно. В такива случаи пясъчните жители се криеха дълбоко в пещерите си, а хората от малката земна колония – в изградените с много труд постройки. Ураганите бяха най-силни в зоната на платата. В един от редките по тези места пунктове за зареждане с гориво бе тихо и само долитащият сякаш от километри вой на вятъра напомняше за онова, което ставаше навън. Тази сграда беше и нещо като странноприемница – място, където окъснял пътник можеше да получи кафе и храна, да преспи, да се свърже с някого по кабела, да пооправи всъдехода си, да попълни запасите си с вода. В обширното помещение на Пункт №8 имаше няколко маси, безразборно разместени столове и дълъг бар със скромен подбор от бутилки с еднообразни етикети. Насреща му бе скован друг, по-малък тезгях – с няколко крана по него, над който с едри букви бе изписано „Само за роботи“. В дъното на салона, до вратата, водеща към кухнята, имаше малко сепаре. Една от стените му сияеше с меката светлина на видео-екрана. От него струеше тиха музика, толкова тиха, че не успяваше да заглуши равномерното хъркане на възрастния мъж, който дремеше върху една от масите. Той бе подложил двете си ръце под побелялата глава, обкръжена от ореола на няколко кротко лежащи бирени консерви. Тази идилия скоро бе нарушена от острия сигнал, идващ иззад екрана, който разбуди стареца и дотолкова го сепна, че той се прозя.

„Извънредно съобщение – прозвуча гласът на говорителя. – Вчера около 14:15 часа местно време бе извършен дързък обир на конвоя, пренасящ диамантения добив от Минния комплекс „Атлас“ до Централния космодрум. При нападението са убити трима служители от охраната. Предполага се, че е дело на обявения извън закона Дан Катони. По данни на очевидци е известно, че ръководената от него шайка включва неидентифицирано лице от земен произход – вероятно промъкнал се през контрола нерегистриран емигрант, излязъл от строя хуманоиден робот и напуснал резервата пясъчен човек. Четиримата похитители са се отправили в неизвестна посока с всъдеход без отличителни знаци. Най-вероятно тяхната цел е Космодрума при платата. Службата за сигурност на Пясъчната планета обявява тревога от втора степен в квадратите Б-3, Б-5 и Б-8. Всеки, който забележи съмнителни лица, чийто външен вид съвпада с горното описание, е длъжен да съобщи в дежурната станция. Показваме ви любезно предоставеното ни от Галапол изображение на убиеца Дан Катони – земянин, неимунизиран, опасен бандит рецидивист, усилено търсен от органите на безопасността из поселенията на Единния пръстен.“

Съобщението свърши и между масите отново се настани тишината. Върху екрана продължаваше да трепти поизбелялото изображение на вече не много млад мъж с удължено, но интелигентно лице и хлътнали очни ябълки. От погледа му вееше мраз, който би вледенил всяко сърце… само не и това на напълно разсънилия се старец.

– Ха! – обидено възкликна той. – Та това убиец ли е? Келеш! Какви убийци имаше едно време на Земята, преди онези да въведат тъпия закон за възрастовите граници и проклетата си ваксинация… Чу ли съобщението? – обърна се той към влизащото младо момиче.

– Чух, дядо – каза то – и ужасно се изплаших! Видя ли какъв поглед имаше този човек?

– Поглед! Виждала си ти поглед! Знаеш ли какви престъпници шетаха едно време на Земята и из новите територии?! Личности, артисти. Този тук е келеш!

– Да, но е някъде наблизо, споменаха нашия квадрат…

– Не бой се, детето ми! Твоят роден дядо с очите си е виждал, какво говоря, ей така стояхме, един срещу друг, с великия Хю Бързия…

– Нали си ми казвал – усмихна се момичето – че който се е осмелявал да го погледне, е загивал моментално?

– Разбира се! Аз съм единственият на този свят, когото той не успя да убие. Не съм ли ти споменавал за оня случай…

Точно в този момент нещо пропука и нестройна музика съпроводи началото на любимите му реклами. Наченатата история излиня като струйка дим след револверен изстрел и цялото внимание на стареца бе погълнато от екрана, където в стройни редици шестваха разнокалибрени шишета с уиски.

Младото момиче огледа пустия хол, мина зад тезгяха и излезе от другия му край с малка книжка в ръце. Седна на една от масите и се зачете. Бледа светлина, идваща от невидим източник, хвърляше матови отблясъци върху вързаната на кок коса и галеше хубавото лице. Очертанията му, изсечени на фона на полумрака, излъчваха отчужденост към всичко, което я заобикаляше. Имаше от онези чипи и закачливи нослета, които често даваха погрешна първоначална представа за инак сериозния си притежател. Но най-изразителни бяха очите ù. На пръв поглед те също внушаваха, съвсем подвеждащо, някакво лекомислие. Едва когато се впиеха в чужд взор и започнеха да разнищват скритата зад него душа, можеше да се усети тяхната хипнотична сила. Сега обаче се бяха смирили и жадно гълтаха редовете.