Уорфийлд не бързаше да отговори и това ми подсказа, че е на моя страна, а не на страната на обвинението.
— Може да продължите със свидетеля, господин Холър.
— Благодаря, госпожо съдия. Моята колежка госпожица Арънсън сега ще пусне видеото от личната камера на полицай Милтън на големия екран. Ще ви покажем първите минути от записа, когато полицай Милтън използва дистанционния ключ, за да отвори багажника.
Видеото тръгна на плоския екран на стената срещу отделението за съдебните заседатели. Гледната точка беше отстрани на задницата на линкълна. Ръката на Милтън се приближи към екрана, когато той натисна бутона с палец и отвори багажника. Капакът се вдигна и се видя трупът на Сам Скейлс. Камерата се задвижи, когато Милтън реагира.
— Добре, спри тук — казах. — Може ли да върнеш до момента, когато капакът току-що се е отворил?
Дженифър изпълни указанията и образът замръзна. Милтън бе застанал на безопасно разстояние от колата, докато отваряше багажника, защото не знаеше кой или какво има вътре. Така трупът се виждаше за две секунди от ъгъл, от който фотографът на криминалистите не бе снимал. Той случайно бе запечатан само от личната камера на Милтън.
— Детектив Друкър — казах. — Може ли да насоча вниманието ви към задните части на жертвата, отново левия джоб? Дали това, което виждате от този ъгъл, променя мнението ви относно това дали жертвата е имала портфейл в джоба си в момента, когато трупът е бил открит?
Всички очи освен моите бяха вперени във видеото. Видях дори едната журналистка да се приплъзва по пейката, за да види екрана по-добре. От този ъгъл на камерата във видеото ясно се виждаше, че задният джоб на панталоните на жертвата е леко отворен заради някакъв предмет в него. Беше тъмен предмет, но имаше линия в по-светъл цвят, която минаваше по средата по дължина.
За мен това очевидно беше портфейл с показваща се от него банкнота. За Друкър продължаваше да е нищо.
— Не — свидетелства той. — Не мога да съм сигурен какво е това.
Хванах го.
— Какво имате предвид с „какво е това“, детектив?
— Имам предвид, че не мога да съм сигурен. Може да е всичко.
— Но сега признавате, че в джоба има нещо, правилно ли ви разбирам?
Друкър осъзна, че е влязъл в адвокатски капан.
— Е, не мога да кажа със сигурност — отвърна той. — Може да е просто подплатата на джоба.
— Наистина ли? — попитах невярващо. — Сега пък казвате, че е подплатата на джоба?
— Казвам, че не знам със сигурност.
— Детектив, може ли да се върнете към протокола с вещите в папката и ще ви задам последния си въпрос.
Залата чакаше притихнала, докато Друкър не извади документа.
— Добре, господине — казах. — В протокола е записано откъде е иззета всяка вещ, нали така?
— Точно така.
Друкър изглеждаше облекчен, че въпросът се е оказал лесен. Но не го оставих задълго в това състояние.
— Добре тогава — казах. — Какво пише, че е иззето от левия заден джоб на панталоните на жертвата?
— Нищо — отвърна Друкър. — Нищо не е записано.
— Нямам повече въпроси — казах.
19.
Като добър прокурор Дейна Бърг не спираше да мисли за предстоящия процес. Кръстосаният ѝ разпит на детектив Друкър не бе прицелен толкова в спечелването на днешната битка, а на процеса. Тя трябваше да се погрижи записаното в протокола днес да не настрои някой съдебен заседател срещу Друкър или срещу обвинението по делото. Най-умният ход, който предприе, бе да поиска десетминутна почивка, след като приключих с моя разпит. Така имаше време да отиде при Друкър и да разбере какво всъщност изниква.
Когато съдът поднови заседанието, Друкър имаше напълно различно становище за снимките и записа, които му бях показал.
Не бях изненадан.
— Детектив Друкър, имахте ли възможност да разгледате всички снимки на жертвата от местопрестъплението по време на почивката? — попита Дейна Бърг.
— Да — отвърна Друкър.
— И имате ли нови заключения за видяното?
— Разгледах всички снимки, които имам по делото, и сега вече смятам, че най-вероятно е имало портфейл в задния джоб на панталоните, когато тялото е било в багажника.
Нямаше как да не се усмихна. Бърг щеше да представи нещата така, все едно обвинението е направило откритието и го е осветлила.
— Но във вашия протокол пише, че няма портфейл. Как ще обясните това?
— Ами очевидно портфейлът в някакъв момент е взет.
— Взет? Имате предвид взет и изгубен?
— Възможно е.
— Може ли да е бил откраднат?
— Възможно е.
— Когато бяха претърсени дрехите върху трупа?
— Не сме го докосвали, докато беше в багажника. Изчакахме хората от Съдебна медицина да пристигнат, а след това тялото бе извадено от багажника. Взехме отпечатъци от пръсти с четеца и след това трупът бе увит в найлон. А после бе отнесен в Съдебна медицина за аутопсия.
— Можете ли да кажете кога дрехите са били свалени, претърсени и инвентаризирани?
— Всичко това е в задълженията на съдебния лекар. Тялото е било приготвено за аутопсия на следващия ден, после ми се обади сътрудник, че мога да отида и да взема вещите.
— Направихте ли го?
— Не веднага. Аутопсията бе насрочена за следващата сутрин. Изчаках, за да взема вещите тогава.
— Не беше ли спешно?