Благодарна съм на Ронда Хайрънс, която ми сподели опита си с разстройството на привързаността, и на приятелите ми, които дискутираха с мен темата за осиновяването. Един хаотичен, небрежен и мъчителен старт оставя огромна и трайна следа след себе си, така че съм възхитена от родителите, които осигуряват безопасен и щастлив дом на такива деца.
Вероятно ще са много пилотите, авиационните инженери и членовете на екипажи, които ще ми кажат, че съм сбъркала разположението в кабината, продължителността на смените, процедурите и какво ли още не. С цялото ми уважение ще ви препратя към (измисленото) обслужване на клиенти на „Уърлд Еърлайнс“, което с удоволствие ще изслуша оплакванията ви. Изключително съм благодарна на служителката от контрол на въздушния трафик Шарлът Андерсън и на обучаващата екипажите на „Емирейтс“ — Джилиън Фулке за съветите и опита им, както и на Тони и Атина за топлото им посрещане в симулатора на авиокомпанията, в който синът ми Джош и аз трябваше да приземим „Боинг 777“ на летището в Сидни в подобна ситуация като тази на Мина в книгата. Няколко пилоти по целия свят ми помогнаха с проучването ми, а един в частност — който помоли да остане анонимен — беше изключително щедър с времето си. Той ми изпрати снимки с коментари на спускането на Мина, обясни ми целия процес по време на кацане и отговори на безбройните ми въпроси — на теми от изтребители до облачна покривка. Надявам се да знае колко съм му признателна. Всички грешки са мои, като повечето от тях са направени в полза на историята.
Благодаря на моята агентка с орлов поглед Шийла Кроули, която ми обясни, че футболистът Джейми Крофърд няма как да пътува за Австралия в такъв критичен момент от сезона, и на Греъм Браун, който потвърди, че дори Джейми да беше контузен, щеше да остане за тренировките, за да подкрепя отбора си. Затова го пенсионирах с почести някъде между втората и третата чернова.
Шийла Кроули от „Къртис Браун Талънт“ и „Литерари Ейджънси“ не е само футболна (и ръгби) фенка, но и невероятна агентка, ментор, стратег и скъпа приятелка. Щастливка съм, че е в моя ъгъл на ринга. Благодаря също така на Саив Къран и Емили Харис за здравата работа, която полагат в екипа на „Къртис Браун“.
Извадих голям късмет да работя с една и съща редакторка — Люси Малагони — от дебютния ми роман, който беше одобрен за публикация през 2013 година. Тя е проницателна и амбициозна и ме притиска малко повече с всяка следваща книга, но на мен точно така ми харесва. Люси е част от невероятния екип от отдадени и трудолюбиви хора в „Литъл, Браун Бук Груп“ — издателят, който се гордея, че ме издава. Не разполагам с достатъчно място, за да благодаря на всички в отделите за художествено оформление, продажби, маркетинг, счетоводство, пиар, аудио… но ценя всеки един от вас. Специални благодарности за Джема Шели, Брайъни Фенлън, Кърстийн Астър, Мили Сийуорд, Розана Форте, Аби Парсънс и Линда Маккуин, която е невероятен стилистичен редактор.
Благодаря на Анди Хайн, Кейт Хибърт и Хелена Дори от правния отдел — те са причината книгите ми да достигнат до читатели в четиресет страни и да продължават да се увеличават. Имам чудесни редактори по целия свят и много се радвам, като виждам как подготвят книгите ми за своя пазар.
Това ме води до най-важните хора в живота ми. Читателите. Независимо дали сте с мен от началото, или това е първата ми книга, която прочитате, дали четете електронна книга, заета книга, аудиокнига, книга с твърди корици или книга с меки корици, дали четете една книга през годината, или сто — благодаря ви. Вие сте причината да си изкарвам прехраната с нещо, което обичам. Моля ви да продължавате да пишете ревюта, да подкрепяте независимите книжарници, ако имате възможност, и да посещавате библиотеки. Продължавайте да четете. Ако все още не сте членове на книжния ми клуб, ще се радвам да го посетите:
claremackintosh.com/jointheclub
И на последно място, но не и по важност, искам да благодаря на Роб, Джош, Еви и Джордж за това, че са до мен.