Заложници

Изглежда страшно, знам. Но аз ще съм там, зад кулисите. Ще ти помогна да си пишеш речите и да се подготвяш за срещите. Ще те науча как да очароваш хората с енергията и невинността си, докато не повярват на всяка твоя дума. Ще бъда зад теб, но ти ще получаваш признанието. Целият свят ще те познава, ще накараш държавите да те слушат, защото ще си гласът на разума. Гласът на бъдещето.

Считай това като чиракуване засега. Аз ще говоря, а ти ще слушаш и в същото време ще печелиш сърца, така че когато настъпи моментът, хората ще те последват навсякъде, ще тръгнат натам, накъдето решиш да ги поведеш. Ще ти покажа как.

Родителите ти?

О, София, те не са твои родители. Те са просто необходимост. Те са като учителите ти в училище. Тяхната работа е да се грижат за теб. Нищо повече. Адам и Мина искаха дете, което и да е… Не са те избрали конкретно. Както направих аз.

Да. Точно така. Аз те избрах.

Реших да ти разкажа всичко това, докато другите бяха в съдебната зала.

Защо?

Защото виждам потенциала ти. Защото заедно ще променим света и знам, че си достатъчно силна не само да донесеш тези промени, но също така да се справиш с кръвопролитията по пътя. Избрах те за свой заместник — ти ще си бъдещето на моята кампания.

Избрах теб. Какво мислиш?

Добро момиче. Вземаш правилното решение.

Гледат ни… трябва да вървя. Не им казвай какво сме си говорили, чу ли? Това ще е нашата малка тайна. Просто си стой мирно и кротко и не обелвай дума. Бъди онази, която искат да си. Засега.

Ще ти кажа, когато моментът настъпи.

Епилог София

Смазана съм между мама и татко в таксито. Чувствам се като мрежа в средата на тенис корт. Думите отскачат като топка от мама към татко, от мама към татко. Отново и отново.

Влизат през едното ухо и излизат през другото.

Така казват хората, когато не слушаш или не разбираш нещо. Влиза през едното ухо и излиза през другото. Все едно е вода, която изтича през тях.

Възрастните смятат, че думите им влизат през едното ми ухо и излизат през другото. Мислят си, че като съм малка, не чувам какво казват; че не ги разбирам. Един ден слушах разговор между татко и Дерек. Дерек каза: Има нещо нередно в него, а татко отговори: Мина не дава да се каже лоша дума по негов адрес. Веднага млъкнаха, когато ме видяха. Дерек започна: Мислиш ли, че…, а татко отвърна: Не се тревожи, влиза през едното ухо и излиза през другото.

Не беше така.

Говореха за Роуън.

Не съм глупава. Слушам много внимателно. Слушам през цялото време и когато не разбера нещо, се опитвам да открия какво означава. Предимно питам мама и татко, но понякога… понякога питам Роуън.

Роуън не смята, че съм прекалено малка, за да разбирам. Той ми обяснява за климатичните промени, защо министър-председателят не е добър и защо се случват лоши неща като воденето на войни. Много възрастни използват различен глас, когато говорят с деца, но Роуън не го прави. Ти си умно момиче, казва ми той, не искам да се държа покровителствено.

Не знам дали съм умна. Просто се интересувам от много неща. Откривам ги и после мозъкът ми ги запомня. Преди Бека да ни заключи в мазето, татко казваше, че иска да изпечем сладки заедно, а Бека ми сподели, че могат да се направят бисквити с глухарчета. Съществуват безброй сайтове за готвене, бяха точните ѝ думи.

Мама ми позволява да ползвам интернет, за да търся рецепти. Бека е права. Нарича се събиране на фураж и означава да ядеш каквото намериш. Човек може да яде най-различни семена. Ядки, горски плодове, коприва… какво ли не. Направих мъфини от жълъди. Мама и татко казаха, че ги харесват, но после чух татко да ѝ обяснява, че имали вкус на нещо, извадено от клетката на хамстер. Много се ядосах и едва не избухнах.

В парка зад къщата ни има жълъди, къпини и цветя, които стават за ядене, като теменуга, вечерник и слез.

Напръстниците обаче не се ядат, защото са отровни.

Ала откъде бих могла да знам? Аз съм само на девет години…

Роуън ме научи на много неща. Как да намирам дадена информация в интернет, без никой да разбере, че съм я търсила. Как да скрия от мама и татко, че съм намислила нещо.

Той е добър актьор. Мама много го харесва, но не и татко, въпреки че се ръкуват, все едно са приятели. Роуън казва, че татко съвсем скоро отново ще започне с лотарията и виж какво стана последния път.

Когато мама ни съобщи, че ще започне да лети отново, си помислих, че Роуън ще каже нещо — че ще побеснее, — но той само я целуна и я окуражи с думите: Добра работа, знам какво ти коства, за да вземеш това важно решение. По-късно отидохме в парка и Роуън каза, че мама трябва да протестира срещу промените в климата, а вместо това всички вестници пишеха за смелата стюардеса, която се връща на работа.

— Трябва да ѝ кажеш — предложих му аз, но той поклати глава.

— Работя над по-добър план.

Дълго време Роуън не искаше да ми казва за какво става въпрос. Вместо това ми сподели, че крие голяма тайна, която не бива да разкривам пред никого. Нито пред Дерек, нито пред Ческа и най-вече пред мама и татко.