Замъкът Бландингс и други истории

Предполагам всекиму се е случвало неочаквано да срещне човек, който поразително му напомня за друг ужасен човек. За да разберете мисълта ми ще ви дам пример. Веднъж, когато бях отишъл в Шотландия да играя голф, видях в хотела да влиза пълно копие на леля ми Агата. Може жената да е била много свестен човек, стига да бях изчакал да я опозная, но аз не чаках. Изпарих се яко дим още същата вечер, неспособен да издържам на гледката. Друг път напуснах страхотно забавен нощен бар, защото оберкелнерът ми заприлича на вуйчо Пърси. Е. Х. Прингъл зловещо приличаше на Хонория Глосъп.

Мисля, че и преди съм споменавал за дъщерята на сър Р. Глосъп. Той лекува откачени, а ние с нея бяхме сгодени за около три седмици, след което, за късмет, на дъртия му хрумна, че съм превъртял и сложи край на идилията. Оттогава само да се сетя за нея и скачам на сън с писък на уста. Та това момиче беше завършен неин образ и подобие.

— Ъ-ъ-ъ… приятно ми е — излъгах аз.

— На мен също.

Гласът й ме довърши. Все едно, че чух самата Хонория. Хонория Глосъп има глас на звероукротител. Това момиче по нищо не й отстъпваше. Конвулсивно отстъпих назад, но подскочих като ужилен, тъй като кракът ми потъна в нещо меко. Пронизително мяукане раздра въздуха, последвано от възмутен крясък. Обърнах се и видях как леля Джейн се опитва на четири крака да събере останките от заврялата се под канапето котка. Бабата ме погледна и ми стана ясно, че най-лошите й предчувствия са се сбъднали.

В този миг съобщиха, че вечерята е сервирана — тъкмо навреме според мен.

— Джийвс — рекох, когато го заварих сам същата вечер, — не съм със слабо сърце, но съм склонен да мисля, че тази авантюра ще ми излезе през носа.

— Не ви ли е приятно тук, сър?

— Не ми е, Джийвс. Ти видя ли мис Прингъл?

— Да, сър, от далече.

— Най-добрият начин да я гледа човек. Внимателно ли я разгледа?

— Да, сър.

— Напомня ли ти за някого?

— Струва ми се, че между нея и братовчедка в Хонория Глосъп съществува поразителна прилика.

— Братовчедка ли! Да не искаш да кажеш, че е братовчедка на Хонория Глосъп?

— Да, сър. Мисис Прингъл е бившата мис Блатъруик, по-малката сестра на съпругата на сър Родерик Глосъп.

— Боже господи! Сега вече ми е ясно.

— Да, сър.

— Каква прилика, а Джийвс! Тя дори говори като мис Глосъп.

— Наистина ли, сър? Все още не съм чул мис Прингъл да говори.

— Не е голяма загуба. От което следва, Джийвс, че макар за нищо на света да не бих зарязал стария Сипи в небрано лозе, подозирам, че това гостуване ще е тежко натоварване за нервната ми система. Все някак мога да изтърпя професора и жена му. Дори бих направил върховно усилие да понеса и леля Джейн. Но да се очаква от човек да общува ежедневно с тази Елоиз — и то на гола лимонада, защото това беше единственото пиене тази вечер, е твърде много. Кажи какво да правя, Джийвс?

— Според мен, трябва възможно повече за избягвате компанията на мис Прингъл.

— Същата гениална мисъл ме осени и мен.

Много е лесно да си дрънкаш безотговорно, че ще избягваш компанията на някоя жена, но когато живеете в една и съща къща и тя не желае да ви избягва, работата не е чак толкова проста. Странно нещо е животът. Колкото повече се опитваш да избягваш някои хора, толкова повече те се лепят по тебе. Не бяха минали и двайсет и четири часа от посещението ми, когато прозрях, че доста често ще се сблъсквам с тази напаст. Тя беше от момичетата, дето вечно се мотаят в краката ти по стълби и коридори. Нямаше начин да вляза в някоя стая и тя да не се вмъкне подире ми. А тръгнех ли да се разхождам из градината, задължително изскачаше я от някой лавров храст, я от лехата с лука. Към десетия ден вече определено страдах от мания за преследване.

— Джийвс — оплаках се аз, — тази жена не се отлепя от мен. Нито за миг не мога да остана сам. Версията на Сипи беше, че трябва да прави проучване на колежите в Кеймбридж. Само тази сутрин тя ме разведе из петдесет и седем. Следобед отидох да поседя в градината, а тя изскочи от бръшляна. Вечерта ме заклещи във всекидневната. Натам е тръгнало, че ако вляза в банята и я намеря сгушена в сапунерката, изобщо няма да се изненадам.

— Твърде досадно, сър.

— Така е. Можеш ли да ми предложиш някакъв изход?

— Не веднага, сър. Но мис Прингъл наистина изглежда силно заинтересована от вас, сър. Тази сутрин ме разпитваше за начина ви на живот в Лондон.

— Какво?

— Да, сър.

Ужасен, аз провесих чене. Порази ме зловеща мисъл. Разтреперих се като листо.