Затворникът на рая

— Чак месец по-късно научих, че Изабела била забелязана една нощ в кафенето при операта, срещу „Лисео“. Седяла с Маурисио Валс. Пренебрегвайки съветите ми, тя го заплашила, че ще изобличи плановете му да използва Мартин, за да пренапише някоя от ония помии, с които директорът очаквал да се прочуе и да бъде обсипан с награди. Отидох в кафенето да поразпитам. Келнерът си спомни, че Валс пристигнал с кола преди Изабела и поръчал два чая от лайка и мед.

Фермин претегли думите на младия адвокат.

— Значи мислите, че Валс я е отровил?

— Не мога да го докажа, но колкото повече разсъждавам, толкова по-очевидно ми изглежда. Той трябва да е виновникът.

Фермин се взираше в пода.

— А господин Мартин знае ли това?

Брианс поклати глава.

— Не. След вашето бягство Валс нареди Мартин да бъде затворен в изолатор в една от кулите.

— Ами доктор Санауха? Не ги ли сложиха заедно?

Адвокатът въздъхна унило.

— Санауха бе изправен пред военен съд за предателство. Разстреляха го две седмици по-късно.

Стаята отново потъна в продължително мълчание. Развълнуван, Фермин стана и взе да обикаля в кръг.

— А мен защо не ме потърсиха? В края на краищата, аз съм причината за всичко…

— Вие не съществувате. За да избегне резила пред началниците си и провала на обещаващата си кариера като служител на режима, Валс накара патрула, който бе пратил по дирите ви, да се закълне, че са ви застреляли, докато сте се опитвали да избягате по склона на Монжуик, и са хвърлили тялото ви в общия гроб.

Фермин усети вкуса на яростта по устните си.

— Вижте, иде ми да цъфна сега във Военното правителство и да им кажа да ми целунат оная работа. Да видим как ще обясни Валс моето възкресение!

— Не говорете глупости. Нищо няма, да постигнете с това. Просто ще ви отведат до Каретера де лас Агуас и ще ви пуснат един куршум в тила. Онази гадина не заслужава такава жертва.

Фермин кимна, но чувството на срам и вина го раздираше отвътре.

— А Мартин? Какво ще стане с него?

Брианс сви рамене.

— Онова, което зная, е поверително. Не бива да излиза извън тези четири стени. Има един тъмничар в затвора, Бебо му е името, който ми дължи не една и две услуги. Щяха да убият един от братята му, но аз издействах да му заменят присъдата с десет години затвор във Валенсия. Тъмничарят е свестен човек и ми разказва всичко, което вижда и чува в крепостта. Валс не ме допуска да се срещна с Мартин, но чрез Бебо научих, че е жив и че директорът го държи затворен в кулата под денонощна охрана. Дал му е хартия и писалка. Бебо казва, че Мартин пише.

— Какво пише?

— Само Господ знае. Валс мисли — или поне така разбрах от Бебо, — че Мартин работи върху книгата, която му е поръчал въз основа на бележките си. Но Мартин — който не е съвсем с всичкия си, както двамата с вас знаем — явно съчинява нещо друго. Понякога чете на глас написаното, друг път става и почва да крачи из килията, като произнася части от диалози и цели изречения. Бебо поема нощната смяна до неговата килия и винаги, когато може, му дава тайно цигари и бучки захар — той само това яде. Говорил ли ви е някога Мартин за нещо, наречено „Играта на ангела“?

Фермин поклати глава.

— Това ли е заглавието на книгата, която пише?

— Така разправя Бебо. Доколкото е могъл да разбере от самия Мартин и от онова, което е чул да си говори на глас, изглежда, че е нещо като автобиография или признание… Ако искате да знаете мнението ми, Мартин е осъзнал, че губи разсъдъка си, и се опитва да запише онова, което си спомня, преди да е станало прекалено късно. Сякаш пише писмо до самия себе си, за да узнае кой е…

— А какво ще стане, когато Валс открие, че не е следвал заповедите му?

В отговор адвокат Брианс само го изгледа скръбно.

10

Към полунощ дъждът най-сетне спря. От мансардата на адвоката Барселона изглеждаше неприветлива под схлупеното небе и пълзящите над покривите облаци.

— Имате ли къде да отидете, Фермин? — попита Брианс.

— Имам едно примамливо предложение да започна работа като жиголо и телохранител на една мома, която е малко леконравна, но с добро сърце и такива форми, че ум да ти зайде. Аз обаче не се виждам в ролята на мъжка държанка, та дори и в нозете на Венера от Херес.

— Хич не ми харесва мисълта да живеете на улицата, Фермин. Опасно е. Можете да останете тук докогато пожелаете.

Фермин се огледа наоколо.

— Зная, че това не е хотел „Колон“, но имам сгъваемо легло, не хъркам и, честно казано, бих се радвал на компанията.

— Нямате ли си приятелка?

— Приятелката ми беше дъщеря на един от партньорите учредители на кантората, от която бях уволнен благодарение на Валс и сие.

— Скъпо си плащате за тая история с Мартин. Обет за целомъдрие и бедност…

Брианс се усмихна.

— Дайте ми някоя изгубена кауза и това ми стига, за да съм щастлив.