Завинаги

— Добре — каза Бек. Отне му няколко секунди, за да преодолее треперенето на гласа си. — Добре. Ако имам само десет минути. Сам, това е нещото, което искам да кажа. Ти не си най-добрият сред нас. Ти си много повече от това. Ти си по-добър от всички нас. Ако имам само десет минути, ще ти кажа да вървиш и да изживееш живота си. Ще ти кажа… моля те, вземи китарата си и изпей своите песни на възможно най-много хора. Моля те, направи още хиляда от тези твои проклети птички. Моля те, целуни това момиче милион пъти.

Бек внезапно замлъкна, сведе глава надолу към коленете си и я обви с ръце. Видях как мускулите на гърба му потрепват. Без да вдига глава, той прошепна:

— И моля те, забрави всичко за мен. Иска ми се да бях по-добър, но не съм. Моля те, забрави за мен.

Ръцете му бяха свити в юмруци зад главата му, кокалчетата му бяха побелели.

Толкова много начини да се сбогуваш.

— Не искам — промълвих.

Бек вдигна глава. Сънната артерия на врата му пулсираше бързо и силно.

Грейс пусна ръката ми и аз знаех какво искаше да ми каже с това. Да сляза по стълбите. Тя беше права. Слязох по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Бек неуспешно опита да се изправи в същия момент, когато аз коленичих до него. Челата ни почти се докосваха. Той трепереше силно.

През толкова много дни преди днешния Бек беше този, който коленичеше до мен, докато аз треперех на пода.

Чувствах се толкова разтърсен, колкото и той. Чувствах се така, сякаш бях разгънал всичките хартиени жеравчета на спомените си и бях открил нещо непознато, написано върху тях. Някъде по пътя си в една от тези птички бях загърнал надежда. През целия си живот бях смятал, че моята приказка звучи така: Имало едно време едно момче и то рискувало всичко, за да запази това, което обича. Истината обаче беше друга: Имало едно време едно момче и страховете му го изяли живо.

Бях приключил със страха. Всичко беше започнало онази нощ, когато стъпих във ваната с китарата си, и щеше да завърши, когато отново се изгубех във вълчето си тяло. Нямаше да се страхувам.

— Дяволите да го вземат — въздъхна Бек. Топлината губеше контрола си над тялото му. Отново стояхме чело срещу чело, баща и син, Бек и Сам, по начина, по който винаги бяхме стояли. Той беше едновременно демон и ангел.

— Кажи ми, че искаш да те излекуваме — промълвих.

Върховете на пръстите му, притиснати към пода, първо побеляха, а после почервеняха.

— Искам — каза тихо и аз знаех, че го казва на мен, само на мен. — Направете каквото е нужно.

Той погледна към Коул.

— Коул, ти си…

И тогава кожата му се раздра, а аз се хвърлих напред, за да изблъскам печката от мястото, където Бек се стовари на пода и започна да се гърчи.

Коул пристъпи към него и заби втора инжекция в сгъвката на ръката му.

И в тази частица от секундата, когато лицето на Бек се извърна към тавана, а очите му си оставаха непроменени, аз видях собственото си лице.

Петдесет и шеста глава

Коул

епинефрин/ псевдоефедрин смес 7

метод: венозна инжекция

резултат: успешен (странични ефекти: няма)

(забележка: факторите от околната среда все още диктуват трансформацията обратно във вълк)

Петдесет и седма глава

Сам

Чувствах се омърсен, когато Бек се трансформира обратно, все едно бях съучастник в престъпление. Това ми напомни по толкова неумолим начин за предишния ми живот, когато се криех от зимата и имах своето семейство, че усетих как мислите започват да ми се изплъзват, за да ме предпазят. Очевидно не бях единственият, който се чувстваше така. Коул обяви, че „отива да покара“, и тръгна нанякъде със старото беемве на Улрик. Грейс се мотаеше наоколо, докато аз правех хляб толкова усърдно, сякаш животът ми зависеше от това, след което я оставих да наглежда фурната, докато отида да се изкъпя. Да отмия спомените от себе си. Да си напомня, че засега имах своите ръце, човешката си кожа и лицето си.

Не бях сигурен колко време беше минало, откакто бях влязъл под душа, когато чух вратата на банята да се отваря и затваря.

— Вкусно е — заяви Грейс. Капакът на тоалетната чиния проскърца, докато тя се опитваше да се настани по-удобно върху нея. — Добра работа, Сам.

Не можех да я видя, но можех да подуша миризмата на хляб. Чувствах се странно смутен от факта, че тя беше в банята, докато аз стоях под течащата вода. Някак това да се къпя в нейно присъствие беше много по-интимно от секса. Чувствах се хиляди пъти по-гол, дори и зад тъмната завеса на душа.

Погледнах към сапуна в ръката си и го разтърках по ребрата си.

— Благодаря.

Грейс остана смълчана, на няколко сантиметра от другата страна на завесата. Не можех да я видя, значи и тя не можеше да види мен.

— Добре ли си се насапунисал? — попита след малко.

— О, за бога, Грейс — възкликнах и тя се разсмя.