ЖАЖДА

— Тя обича пасивното пушене. Харесва й първо, защото излиза безплатно, и второ, защото моят организъм поема повечето вредни вещества и издишам дима пречистен. Така хем щадя портфейла й, хем играя ролята на цигарен филтър.

Бьорн си дръпна.

— Звъннах ти, но се включи съобщение, че телефонът ти е изключен. Досетих се къде си.

— Мхм. Имаш прекалено добри дедуктивни способности за криминалист.

— Благодаря. Как е положението?

— Обсъждат дали да я изведат от комата. Избрах да сметна това за добра новина. Нещо спешно?

— Никой от разпитаните в турската баня не разпозна Валентин от фоторобота. Човекът на касата каза, че по времето, когато Мехмет засече Йертсен, в банята било много оживено, но се сещал за един тип, който вероятно е нашият човек. Пристигнал с палто и халат отдолу, с ниско нахлупена шапка с козирка. Винаги плащал в брой.

— За да не оставя електронни следи. Халатът под връхната дреха му спестява преобличането и риска някой да види татуировката му. Как е избягал от банята?

— Най-вероятно с кола. Сигурно е носел ключа в джоба на халата си. Или с автобус — ако е имал пари за билет в джоба. По дрехите, оставени в шкафчето му, нямаше нищичко, нито дори прашинки по джобовете. Ще открием негова ДНК, но дрехите миришат на перилен препарат. Дори палтото ухае на току-що минало през пералнята.

— Пак същата маниакална чистота като на местопрестъпленията. А щом е внесъл ключовете си или пари в горещата зала, значи е бил подготвен за бързо отстъпление.

— Именно. По улиците на квартала никой не е забелязал мъж по халат. Едва ли се е качил на обществен транспорт.

— Сигурно е паркирал колата си до задния изход. Неслучайно цели три години не са могли да го пипнат. Бива си го — Хари разтърка тила си. — Е, успяхме да го подплашим. Ами сега?

— В момента проверяваме записи от охранителните камери на околните магазини и бензиностанции. Особено внимание обръщаме на мъже с шапки с козирки и дали изпод нечие палто евентуално не се подава халат. Утре сутринта ще разпоря палтото, намерено в шкафчето. В джоба имаше дупчица. Може някоя дребна трохичка или нещо подобно да се е залутало из хастара.

— Той избягва охранителните камери.

— Дали?

— Да. Засечете ли го на някой запис, нарочно е застанал в обсега на камерата.

— Сигурно си прав — Бьорн Холм разкопча пухения си анорак. Бледото му чело бе плувнало в пот.

Хари издуха нова порция дим към Ракел.

— Какво има, Бьорн?

— Какво да има?

— Новостите по случая са съвсем незначителни и едва ли си бил път чак дотук само заради тях.

Бьорн мълчеше. Хари чакаше. Апаратът пиукаше ли, пиукаше.

— Пак тази Катрине… — подхвана Бьорн. — Не разбирам какво става. Снощи ме е търсила през нощта. Върнах й обаждането, но тя каза, че сигурно случайно е натиснала някой клавиш и ме е набрала, без да подозира.

— И?

— В три през нощта? И как ще стане, освен ако не спи върху телефона си?

— Защо не я попита?

— Защото гледам да не й досаждам. Трябва й време. Пространство. Тя е малко като теб. — Бьорн взе цигарата от ръката на Хари.

— Как така като мен?

— Чешит.

Хари си взе обратно цигарата тъкмо когато Бьорн се канеше да си дръпне.

— Какво?! Такъв си. Не се сърди.

— Какво искаш, Бьорн?

— Тази неизвестност ме подлудява. Чудех се… — Бьорн задра с нокти по единия си бакенбард. — Двамата с нея сте доста близки… Дали би могъл да…

— … да подпитам какви са шансовете ти?

— Нещо такова. Трябва да си я върна, Хари.

Хари изгаси цигарата в крака на стола. Погледна Ракел.

— Дадено. Ще поговоря с Катрине.

— Но без да…

— … разбира, че е по твоя молба.

— Благодаря, Хари. Ти си добър приятел.

— Аз ли? — Хари пъхна фаса в пакета. — Аз съм чешит.

След като Бьорн си тръгна, Хари затвори очи. Заслуша се в пиукането. В обратното отброяване.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Вторник вечерта